Сенициан, Ам-гъл, и Толкин - обединени от пръстена

Днес в много музеи по света могат да се видят хиляди антични римски пръстени, изработени от злато или сребро. Но един от тях е по-интересен. Заради вероятността да е вдъхновил Дж.Р.Р. Толкин за написването на „Хобит“. А по-късно – и на „Властелинът на пръстените“.Това е пръстенът на Сенициан.

Известен е като Пръстена на Силвианий или пръстенът от Вайн, по името на имението от XVI век, където се съхранява. Историята на пръстена започва с това, че преди повече от 1600 години е откраднат. В съответствие с тогавашните обичаи, собственикът му се обръща с молба към боговете, записана на табличка. В нея моли крадецът и всеки друг, който го притежава, да бъде прокълнат. Днес пръстенът е собственост на Национален тръст за обекти с историческа и природна стойност на Великобритания. И се съхранява в отделна Стая на пръстена в имението Вайн.

Някъде през IV век,

Силвианий, римлянин, живеещ в поселение на територията на съвременен Глостършър в Англия, посещава прекрасните бани, издигнати в чест на келтското божество Ноденс. Баните са част от храмов комплекс, издигнат на хълм над река Севърн в Лидни. Самият храм е посветен на римо-британското божество Ноденс. Той бил почитан като лечител, покровител на лова и кучетата, както и на моретата и водите.

Ноденс е сроден на староирландския Нуада Аиргетлам, първият цар на Туата де Данан. Той бива низвергнат от властта над Ирландия, когато губи ръката си в битка. Ноденс също е свързван и с Краля рибар от легендите за крал Артур, както и със скандинавския бог Ньорд от Ванир – покровител на виното, риболова, ветроходството и плодородните земи край морските брегове. За римляните той е идентичен с техният бог на войната Марс. Така или иначе, Ноденс е подходящо по темперамент божество, което може да помогне със сбъдването на проклятията, отправени срещу крадци и мошеници.

Докато си почива в „спа комплекса“ на това свещено място, някой открадва пръстена на Силвианий. Самият той е убеден, че

крадецът е някой си на име Сенициан.

Как е достигнал до това убеждение – не е ясно. Все пак, Силвианий постъпва по традиционния за времето начин: приготвя оловна плочка с проклятия (наричат ги defixio) и посещава храма на Ноденс. Върху плочката е записал:
DEVO NODENTI SILVIANVS ANILVM PERDEDIT DEMEDIAM PARTEM DONAVIT NODENTI INTER QVIBVS NOMEN SENICIANI NOLLIS PETMITTAS SANITATEM DONEC PERFERA VSQVE TEMPLVM DENTIS

Което се привежда като:
До бога Ноденс. Силвианий загуби пръстен и дарява половината [от стойността му] на Ноденс. Не позволявай на оногова, на име Сенициан да има добро здраве, докато не върне откраднатото в храма на Ноденс.

Пръстенът е голям. Вероятно е изработен за носене на палеца или върху ръкавица. Диаметърът му е 25 мм и тежи 12 грама. Изработен е като десетостен с по-голям квадрат в центъра, върху който е изобразена римската богиня на любовта Венера. Когато е бил притежание все още на езичника Силвианий, десетте стени на пръстена са били гладки, без надписи по тях.

Следващият му собственик, вероятно Сенициан,

е християнин и той нескопосано е изписал върху тях “SENICIANE VIVAS IIN DE.” Вероятно е искал да напише “SENICIANE VIVAS IN DEO”, т.е. „Сенициан, живей с Бога“, но е изписал два пъти I и не му е стигнало мястото за последното О от DEO. За съдбата на Сенициан известното е съвсем малко.

Пръстенът е открит през 1785 година в разорана нива, близо до Силчестър, Англия. Силчестър е град с римски корени и се намира на около 160 километра от Лидни. Някои изследователи смятат, че пръстенът случайно е загубен от собственика си, други пък са на мнение, че преднамерено е изхвърлен. За да се сдобие със средства за препитание в настъпилите трудни времена, фермерът, който открива пръстена, го продава на семейство Чут, които са собственици на имението Вайн.

Родът Чут се славят като познавачи и изследователи на историята и античните вещи, но едва през 1888 година Шалонер Чут обръща внимание на пръстена и пише книга за него. А още по-късно, чак през 1929 година, е направена връзката между пръстена от Вайн и плочка с проклятие, открита при разкопки на някогашния храм на Ноденс. Автор на това откритие е археологът сър Мортимър Уилър. Разбира се, абсолютно достоверно не може да се твърди, че връзката между двата артефакта е налице, но Сенициан е достатъчно необикновено име, а и сходните датировки на артефактите подкрепят теорията на Уилър.

По същото време Дж.Р.Р. Толкин е преподавател

по англосаксонска и келтска литература в университета в Оксфорд. Приятелят му сър Мортимър Уилър се обръща към него с молба да изяснят етимологията на божеството Ноденс и каква може да е ролята му в историята на римския пръстен.

Днес мнозина са убедени, че пръстенът на Сенициан е вдъхновил Толкин за написването на „Хобит“. В една статия за History Today професорът по археология в университета в Бристол, д-р Марк Хортън и Лин Форест-Хил, директор на Толкин обществото, обясняват паралелите между двете истории:

Силвианий губи пръстена си в Лидни, точно както Ам-гъл го губи под Мъгливите планини. Силвианий е убеден, че пръстенът му е откраднат от някого, чието име му е известно – Сенициан – точно както Ам-гъл си мисли, че пръстенът му е откраднат от Билбо Бегинс. Силвианий проклина оногова, когото подозира. По същия начин Ам-гъл, осъзнавайки, че „безценното му“ е изчезнал, вика яростно „Крадец, крадец, крадец! Бегинс! Ние го мразим, ние го мразим завинаги!“. И двамата – Ам-гъл и Силвианий – са убедени в самоличността на онези, които са откраднали златните им пръстени и ги заклеймяват и проклинат“.

До 2013 година малцина са запознати с римския пръстен,

който вероятно е послужил за вдъхновение на Толкин. Едва тогава пръстенът е изложен в специално помещение, наречено „Стаята на Пръстена“ в имението Вайн.

Много важно е да се отбележи, че пръстенът от „Хобит“ (издадена през 1937 година) дава на притежателя си способността да става невидим. Този пръстен е различен от онзи, за когото се говори в трилогията „Властелинът на пръстените“ (излязла през 1954-55 година). „Единственият пръстен“ от трилогията надарява притежателя си с уникални способности и видения, както и удължава живота му.

Самият Дж.Р.Р. Толкин в едно писмо открито пише, че става дума за два различни пръстени:
„Единствената волност, ако изобщо може да се нарече така, която си позволих, е да направя от пръстена на Билбо Бегинс, „Единствения пръстен“: всички пръстени са с един и същи източник, преди Билбо да го напипа в тъмното“.

А надписът на пръстенът от „Властелинът на пръстените“ е на древен Мордорски и гласи – според написаното от Толкин:
Ash nazg durbatulûk, ash nazg gimbatul,
ash nazg thrakatulûk, agh burzum-ishi krimpatul.

Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви