Познатият ни аспирин

Универсалните му лечебни свойства и масовото му разпространение в медицината дават основание на познатия ни  аспирин да се нарича “лекарството на ХХ век”. Какво обаче са ползвали хората, преди изобретяването на аспирина?

По традиция предците ни са ползвали за понижаване на температурата настойки от върбова кора. Като антипиретик върбовата кора е известна от древността. Използвали са я за лечение на най-различни инфекциозни болести. Между тях са: простото сваляне на температура, облекчаване на болки, та дори и в случаи на подагра.

Екстракт от бяла върба се е използвал от 3000 – 1500 г. преди Христа от Шумери и Египтяни. Основният активен компонент на бялата върба е салицинът – натурално съединение, притежаващо лечебните свойства на аспирина. В папируса на Еберст е описан екстрактът от кората на бяла върба. Отбелязани са и неговите противовъзпалителни и обезболяващи свойства при болка от всякакъв тип.

По времето на Хипократ в древна Гърция се е използвал чай от листата на върба. Прилагал се е като обезболяващо при раждащи жени.

През 1763 година свещеникът Едуард Стоун изнася пред Кралското общество в Лондон доклад. Темата е лечението на треска с настойка от върбова кора. А през 1838 година е доказано, че активният компонент в извлека от върбова кора е салициловата киселина. Малко по-късно италианският химик Рафаел Пириа изолира от кората на върба салициловата киселина, точно определя химическия й състав и след това успешно я синтезира. Тогава химическото съединение получава и названието салицилова (от латинското наименование на бялата върба (Salix alba), от която е добито веществото) киселина.

Практическото й приложение като лекарствен препарат салициловата киселина получава 15 години по-късно, когато започват да използват нейната натриева сол.

За да се получат и други видове лекарствени препарати, с още по-изявени лечебни свойства, служителят на компанията “Bayer”

Феликс Хофман разработва технология за производството

на ацетилсалицилова киселина. Патентът за лекарствения препарат, който “е ефикасен срещу всякаква болка”, е издаден на 6 март 1899 година. Продуктът получава търговското наименование “аспирин”.

След Първата световна война германският концерн „Байер“ е принуден да предостави патента и пазарните права върху аспирина на страните-победителки – САЩ, Франция и Великобритания.

“Аспирин” е кодирано от две части – “а” за “ацетил” и “спир” от Spiraea, латинското наименование на вида, към който принадлежи върбата, от която е извлечена първоначално салициловата киселина.

Благодарение на добрата и на моменти агресивна рекламна кампания, съвсем скоро аспиринът получава масова известност. Изписват го за лечение на широк спектър от болести – от просто главоболие, през случаите, в които трябва да се сваля температура, до превенция на сърдечно-съдови заболявания.

И до днес няма консенсус за ползите и вредите от употребата на аспирин. Но със сигурност може да се твърди, че няма човек, който да не е чувал търговското наименование на ацетилсалициловата киселина – аспирин.

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви