Актьорът Димитър Маринов, който участва в спечелилия „Оскар” филм „Зелената книга”, заяви, че появата му с българския флаг на церемонията на наградите е била спонтанно решение в последния момент.

Българската звезда в Холивуд вече e у нас и тази вечер ще представи „Зелената книга” пред българската публика.

„В деня на Оскарите го сложих във вътрешния си джоб. Определено казано, не бях готов. Нещо в мен се преобърна и си казах: „Защо да не се възгордея просто от чисто чувство за родолюбие?”. Дори на червения килим имаше 4 мексикански знамена. Те са горди, защо да не съм и аз горд? Но го оставих във вътрешния джоб. В момента, в който се произнесе „Зелената книга”, минах отзад. Тогава извадих флагчето, когато видях голямата сцена, когато видях четирите мексикански байраци в залата. Тогава просто нещо отвътре се преобърна, извадих го и леко го сложих в малкото си джобче. Просто бях горд от това, че България стъпи на тази голяма сцена”, категоричен беше Димитър Маринов.

Виго Мортенсен посочи българското флагче, издаде Димитър Маринов. „Неговата реплика беше: „Nice touch”. „Хубаво докосване, вярвам, че твоята държава ще бъде горда”. Тогава той си отвори сакото – беше си залепил лепенка на любимия датски футболен отбор. Каза, че ако беше взел Оскара, щеше да си отвори сакото и да го покаже”, разкри още българският актьор.

На сцената той е държал Оскара на продуцента Джим Бърк, който се е озовал в неговите ръце.

„Той каза: „Някой да го държи”, и излезе да говори. Джулия Робъртс стоеше с Оскара, а аз просто бях до нея. Тя каза: „Ти го вземи, заслужаваш”. Аз отговорих: „Той не е мой”, а тя каза: „Знам” и ми го даде. В този момент Махершала ме извика, прегърна ме и направи коментара: Looks good on you”, допълни Маринов.

Посланието му към всички българи е: „Един ден и те да си сложат флагчето в ревера и да не им пука”.

Той подчерта, че когато развееш знамето, трябва да знаеш защо го правиш. „Пожелавам на всеки един българин, ако един ден ви се удаде възможност да развеете флагчето, имайте причина да го развеете и го развейте гордо”, отбеляза Маринов.

Маринов се е родил с животозастрашаваща бронхопневмония. Осиновен е от лелята на своята истинска майка, която е от богато семейство, което впоследствие му донася много негативи. Димитър обаче е благодарен на съдбата за всичко, което му се е случило.

„Всичко това, което в момента се случва с мен, се случва точно защото аз съм преживял този живот. Страданието е вид двигател, но да не се превръща в меланхолия и депресия. За актьорите страданието е преживяване, което ни кара да раждаме, да пресъздаваме, да се стремим, защото във всяко нещо, което правиш, основното е любов и оптимизъм. Да, трудно беше, ревове, чувстваш се самотен, отвергнат, непризнат, няма път, няма надежда, но има едно нещо – вярата дълбоко вътре”, изтъкна Маринов.

Пред Диана Любенова той призна, че мъжката фигура винаги е липсвала в живота му. Макар и осиновен, той винаги е бил край родната си майка.

„Казвах на осиновителката „мамо”. Това, което ми липсваше, е да казвам „татко”. Аз не съм израснал с мъжка фигура в живота си, въпреки че съпругът на родната ми майка беше много грижовен и приятен човек”, разкри Маринов.

Срещнал е родния си баща за пръв и единствен път в Русе през април 1986 г., след като го е намерил чрез приятели. „Буквално се появих в апартамента му, разговаряхме десетина минути, дадох му моя телефон и адрес в София. Казах му, че не желае нищо, просто едно приятелство и любопитство, нищо повече. Той никога повече не се обади”, сподели Димитър Маринов.

Пред bTV той разказа и как се е опитал да избяга с влак от страната заедно със свой приятел, а след като е заловен, влиза в затвора. Там е подложен на тормоз, включително старшина чупи пръстите на ръцете му.

Маринов разкри и кой го е открил за актьорската професия: „Невена Коканова ме откри заедно с Доротея Тончева едно лято в Тетевен, където майка ми беше учителка на нейната дъщеря Теди”.

„Отидох само за 3 дни на този детски лагер, където беше майка ми. В края на карнавала нямаше кой да изиграе горския цар – един чичко, който си е пийнал малко повече. И на 14 години облякоха мен да играя горския цар. Тогава ми казаха, че трябва да си сменя професията и да се насоча към актьорството”, спомня си той.

Като свои учители в професията Маринов посочи проф. Крикор Азарян, Тодор Колев и Елена Баева.

Идеята да замине за САЩ се ражда още през 1979 г., когато отива там за първи път с филхармония „Пионер”. „Виждайки Ню Йорк и Вашингтон, си казах, че един ден аз искам да съм тук”, призна той.

Със 112 долара в джоба и самолетен билет за Сан Диего започва американската му мечта. Заминава в САЩ на турне и остава в Ноксвил. В началото не е знаел английски и се е наложило да бъде на улицата. „Избягах от аерогарата. Единственият, който знаеше, че ще бягам, беше Андрей Баташов, Бог да го прости”, заяви той.

Първата роля на Маринов в Америка е за реклама. Снима я с известния актьор Аштън Кътчър. „В деня на кастинга бях при Башар Рахал да ме тренира. Аз не го слушах, изпих две бири и отидох на кастинг”, каза Маринов.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви