Кралят на първия райх

Свещената Римска империя (от 1512 година – Свещена Римска империя на германската нация) е официалното название на средновековната германска държава. Тя е съществувала в периода 962 – 1806 година. Известна е още като първи райх. В периода на най-големия ѝ разцвет в границите ѝ влизат почти всички държави от Централна и Западна Европа. Ядрото ѝ е Германия. В състава ѝ са влизали още северна и централна Италия, Швейцария, Бургундското кралство, Чехия, Силезия, Нидерландия, Елзас и Лотарингия.

Формално империята се състои от три кралства: Германия, Италия и Бургундия.
До основаването ѝ се стига през 962 година. Владенията на папския престол в Италия са заплашени от норманския крал Беренгар II. Той превзема обширни територии в Южна Италия. Папата моли за подкрепа Отон I, който в края на януари 962 година влиза победоносно в Рим.

На 2 февруари 962 година Отон I Велики тържествено е коронован от папа Йоан XII за император на Свещената Римска империя. В замяна Отон I полага клетва, с която признава единствено църковната власт на римския папа в своите земи. След десет дни папата и императорът подписват Diploma Otonianum. Според нея Отон I става гарант за независимостта на Папската държава. А Йоан XII обещава, че при избора на нов папа ще се спазват всички канонични изисквания и понтификът ще встъпва в длъжност само след одобрението на германския император.

Така се поставя началото на Първия райх,

както е другото название на Свещената Римска империя.

Благодарение на Отон I западната християнска империя преживява благоприятен период на стабилност и културен разцвет. Отон I е забележителен военачалник. За краткия период, през който управлява вече като император, успява да усмири враждуващите немски херцози. И да ги обедини в единна християнска империя.

Самата империя се разглежда като пряк наследник на античната Римска империя и империята на франките на Карл Велики. До края на съществуването си тя остава държавно формирование със сложна, силно децентрализирана феодална йерархична структура, която обединява стотици различни както по религия и език, така и по култура и степен на самостоятелност териториално-държавни образувания.

В ранния си период, Свещената Римска империя има характер на феодално-теократична държава, а владетелите ѝ претендират за върховната власт в християнския свят. Укрепването на Папския престол и многовековната борба за притежание на Италия, при едновременното увеличаване на властта на местните владетели в Германия, драстично отслабват централната власт в империята.

През късното Средновековие империята преминава през кошмарните процеси на разпадане, но успява с т.нар. “имперска реформа” от XV-XVI век да намери нов баланс между властта на императора и останалите обществени съсловия.

Появата на националните държави в Западна Европа, кризите на Реформацията и Тридесетгодишната война изискват нови трансформации, като този път балансът се постига с още ограничения във властта на върховния владетел. Ражда се Райхстагът – парламентарният еквивалент в Свещената Римска империя, а по-късно в Германската империя, Ваймарската република и Нацистка Германия до 1945 година. По-късно е преименуван на Бундестаг.

Империята просъществува до 1806 година.

Краят ѝ идва с Наполеоновите войни, след които се появява Рейнския съюз. Краят на съществуването на Първия райх настъпва на 6 август 1806 година с абдикацията от престола на император Франц II.

Но в началото на Свещената Римска империя е талантът на Отон I и далновидността му, които поставят началото на период на силно управление, довело до епоха на мир, могъщество, единство и разцвет в земите, където преди това продължително време се водят неспирни междуособни военни кампании.

Управлението на Отон I Велики продължава до смъртта му през 973 година и се определя като “отонски ренесанс”.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви