часовника

С риск да разгневя еврейската общност в Бургас, ще изразя мнение, което, ако ви е удобно, може да класифицирате и като антисемитско. И затова искам още в началото с големи букви да напиша “ НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ ЕВРЕИТЕ“.  Става въпрос за площад /или градинка/ „Толерантност”, с който се сдоби Бургас вчера. Общинските съветници решиха да угодят на част от еврейската общност и да кръстят така едно любимо място на бургазлии от няколко поколение – градинката на часовника. Понеже на 10 март отбелязваме спасяването на българските евреи през Втората световна война. Но защо са избрали градинката пред арменската църква, а не тази пред синагогата, не разбрах.

Може би защото тази пред синагогата е много малка и не им отива.

Всъщност „толерантност“ не е лоша дума, но хората се подразниха от това, че всеки път ще им напомня за страданието на еврейския народ и как до края на живота си трябва да сме толерантни към него, каквото и да се случва. И да изпитваме вина за нещо, за което не сме виновни. Защото никой в Бургас няма нетолерантно отношение към тези хора. Дори напротив.  И в края на крайщата какво донесе именуването на една градинка? Само раздразнението на бургазлии. На толерантните по принцип бургазлии.

Малко се порових, за да разбера защо се налага отново и отново, всяка година по няколко пъти, да доказваме толерантността си към един етнос. Оказва се, че първият евреин идва в Бургас още през 1878г. и той е търговец на портокали. След това се преселват десетки еврейски фамилии от Карнобат, Ямбол и Стара Загора. Местните евреи са търговци, индустриалци, банкери, застрахователи. Строят си синагога, училище. По време на войната българи купуват предприятията и магазините им и настояват евреите да останат като работници там, защото не са съгласни с репресиите. Тогавашният кмет Дянко Пръвчев спасява евреите от изселване. С две думи Бургас е бил много толерантен към своите еврейски съграждани и няма причина да чувства неудобство или вина за това, което им се е случвало на други места по света.

Часовникът – този най-обичан бургаски символ, съществува от началото на ХХ век.

Първо беше от другата страна – на ъгъла на магазина за ризи на ул. „Богориди”. И дори когато събориха сградата, а часовникът изчезна, хората пак се срещаха там – „на часовника”.

Общинските съветници ни уверяват, че имало обществено обсъждане. Как стана това без участието на медии, не знам. Нито чухме, нито обсъждахме. Просто гласуваха за някаква идея, понеже някой поискал.

Както каза един уважаван бургазлия

„Скоро ще има вестникарски заглавия: „Циганин пребит на площад „Толерантност”.

Или пък ще си казваме „ Чакам те на толерантността”. Няма лошо – кръщавайте каквото искате както ви дойде на ум, но питайте и хората. Така, от кумова срама. Не може да се угажда на странните хрумвания на всеки. И то без обсъждания.

Ами ако сега арменците искат площадчето пред църквата им да бъде кръстено по някакъв начин?

„Сурп Хач” например? Между другото първите арменци са се заселили по тези места още през 1549г. А първата им църква е от 1748г.  И сега арменската църква е най-старата в Бургас. А ние първи признахме геноцида срещу тях и си навлякохме гнева на Турция.

Ами ако евреите искат да кръстят някак площада пред общината догодина. Или някой друг реши да преименува „Тройката”. Заради някаква годишнина.

Явно обществото ни е с много ниско самочувствие, подплатено обаче с големи претенции.

И ако страданието на предците на някои съвременни общности им носи дивиденти през цялото съществуване на вселената, да вземем и ние, българите, да си търсим изгубеното самосъзнание някъде в средните векове в Османската империя.

А пък управниците ни, ако искат да ги уважаваме и да ги избираме пак, нека да бъдат така любезни да надават едно ухо и към електората. Към онези, които живеят в Бургас и са болезнено чувствителни на тема местен шовинизъм. Защото по искане на някой бай… едикойси например Акве Калиде може да стане хамама на Сюлейман. Понеже той тука се излекувал. Няма нужда да угаждате на всеки. Наистина. Независимо какво получавате в отплата.

Екатерина Капрова

11 КОМЕНТАРИ

  1. Изключително посредствен, неверен и тенденциозен коментар. Първо предложението НЕ Е от само от евереи и не е само ЗА евреи. Толерантността е хуманен морален капитал на човешката същност и може да събужда негативна реакция единствено в комплексирани, малоценни и нискоинтелигентни индивиди. Предложението за именуването на площада е от авторитетен Инициативен комитет на изявени граждани на Бургас. арх. Тодор Кръстев е автор на „символа на Бургас“ – Бургаския мостик, Недялко Йорданов е най-известният литературен творец от Бургас, за Стефан Диомов, Камен Калев, Иво Баев е излишно да се обяснява… Над 50 подписа на изявени граждани на Бургас стоят под предложението и от тези подписи евреите са едва 3-ма. В Инициативния комитет има почетни граждани на Бургас, ако това изобщо означава нещо. Толерантността е изконна човешка добродетел и именуването на площада е свързано със самото понятие, а не с един единствен етнос, както нарочно манипулира авторката. Недобровъвестността на твърдението, че е нямало обществено обсъждане е натрапчива, защото такова е имало и то е продължило повече от 2 часа. Защо тя лично не е знаела, си е неин личен проблем на медийна дзвезда. А уж медията трябва да знае всичко преди осналалите. Позицията издава и тотална незаинтересованост към официалните мотиви на инициативния комитет и незаинтересованост към изразените мнения на общественото обсъждане, които са надлежно протоколирани и публични, така че всеки журналист може да се запознае с тях, стига да има елементарно желание да ги направи, вместо да хейти по поръчка! Нетолерантния няма как да приеме Толерантността. Защото нетолерантният е зависим, страхлив, комплексиран, неудовлетворен, неосъществен, нискоинтелигентен и несвободен човек, който няма силата да бъде благороден и да побеждава в честно съревнование, затова на нетолерантния винаги другите му пречат и му бодат очите и ушите, тъй като той дори няма съзнанието да потърси и намери причината за собствения си провал в самия себе си. За пример само трябва да се каже, че единствено толератните общества и държави са локомотива на човешкия прогрес и цивилизация и именно с утвърждаването на своята толератност те са заслужили да бъдат такива. Коментарът на Капрова е позорен, все едно е писан в расистка държава преди 150 г. Клета, клета бг 🙁

    • Г-н Гривков, ако изобщо се казвате така, понеже в коментара Ви има лични нападки към мен, смятам, че е редно да Ви отговоря. Първо за мен – наричате ме, цитирам: „зависим, страхлив, комплексиран, неудовлетворен, неосъществен, нискоинтелигентен и несвободен човек, който няма силата да бъде благороден и да побеждава в честно съревнование“. Държа да отбележа, че не завися, нито аз, нито медията, която управлявам, от никого, освен от своите читатели. Ако някой твърди обратното, моля да го докаже. С коментарите и поведението си съм доказала много пъти, че не се страхувам от никого. Всеки път заставам с името си под това, което съм написала. Нямам комплекси нито от вида, нито от образованието, нито от реализацията си. Удовлетворена съм от живота си – имам чудесна работа, прекрасно семейство, страхотни приятели и колеги. Вече 25 години съм журналист, така, че смятам, че съм осъществена като професионалист. IQ-то ми е 136, така че няма как да бъда определена и като ниско интелигентна. Имам магистърска степен от факултета по журналистика в Софийския университет. И съм свободна да изразявам мнението си. Имам приятели цигани, турци, евреи, арменци, православни, католици и мюсюлмани, будисти, хомосексуални и други, които не ги харесват. Няма как да ме обвините и в нетолерантност. Освен това тук не виждам никакво честно съревнование.
      Коментарът ми е във връзка с това, че властимащите и известните е хубаво да се допитват и до останалите 200 000 души, които живеят в този град. И не само моята, но и никоя от останалите медии не е присъствала на някакво обществено обсъждане. Нито граждани. И 50 човека не са обществото на този град. Имаше обществено обсъждане за паметника на Пандира, за паметника на Коджакафалията, но за Часовника не е имало. Така, че когато правите квалификации, моля, спазвайте добрия тон. Той е признак на добро възпитание през първите 7 години. И е хубаво да ползвате истинското си име.

    • “Толерантност“ е медицински термин, взет от трансплантологията и означава неспособност на организма да отличава чужди органи. Това състояние се постига чрез постепенно насищане на имунната система с вещества, които я довеждат до състояние на апатия и безразличие.

      В имунологията толерантността е неоспособност на имунната система да различава вируси, бактерии и прочие външни организми, както и неспособност за борба с тях.

      Толерантността е смърт…
      Издайство, измяна позорна
      пропусна врага в крепостта
      и Царевец як след упорна
      отбрана потъна в кръвта.
      Бранители храбри паднaха
      под турския мстителен нож,
      палатите царски пламнаха,
      огряха зловещата нощ.
      На утрешний ден пред пашата
      евреин се мръсен яви,
      цалуна му рабски полата
      и с вид горделив заяви:
      – Преславний войводо, сполучих
      услуга да сторя на вас:
      аз портата таз нощ отключих
      и Царевец в твойта е власт.
      Паша милостиви: награда!
      – А, ти ли бе хитрия жид?
      Велика награда се пада
      на подвига твой бележит.
      Без теб тез гявури корави
      не бих ги тъй лесно сломил,
      пред техните зидове здрави
      свят много йощ бих потрошил.
      За туй якоглавство земята
      с телата им мръсни покрих;
      сега и на Юда отплата
      достойна да дам аз реших.
      И викна на двама войника:
      – Убийте туй куче сега! –
      Изви се ханджар над мръсника,
      отфръкна глава от снага.
      II

      Нощес из леса вълцитята
      насам ще се спуснат накуп,
      ще ръфат гладнишки главата,
      ще късат вонещия труп.
      Внезапно скокнa той, заходи –
      безглавия жид нечестив, –
      защуря се плахо, заброди
      по ярове, урви кат жив,
      та гроб да си дири – душа му
      найде го веч в черния ад!
      Остана самотна глава му
      за гавра на псета и гад.
      На смъртния ужас печата
      замръзнал в изпулений взор,
      изплезен язик из устата
      заровил се в смрадния тор.
      Внезапно и тя като жива
      замига, затресе се в страх,
      търкулна се, нейде отива,
      издигайки облак от прах.
      Тя трупа си дири. За него
      фърли се при Янтра в дола
      дълбоки, но там не найде го
      и пак се щурнa кат стрела;
      на гробе еврейско се спира –
      там няма от Юда следа,
      във трапове, локви надзира
      с оцапана кална брада.
      И пак се търкаля и мета,
      нагоре, надолу търчи,
      и гонят я гневните псета,
      а тя като вихър фучи.
      Минува през храсти, през паши
      ил дига по друмища прах
      и срещнати пътници плаши,
      и враните гракат от страх.
      И цял ден шетнята u луда
      зброжда поля и хълми
      и дири телото на Юда –
      гост може би в вълчи корми.
      Но нийде го тя не намери.
      Най-после по някакъв дъх
      смрадлив се сети, закатери
      по склона на ближния връх.
      III

      Орловий връх. Той мълчаливо
      в небето стърчи и пустей.
      На негово теме плешиво
      трап мръсен от векове зей.
      От векове жилище смрадно
      на гнусни влечуги и змий
      отровни, свърталище гадно
      на люти ехидни, скорпий.
      Овчарят не смей там да иде
      и звяра край него трепти,
      орелът когато го види,
      по-горе се дига, лети.
      И в таз яма, зъминска бездна,
      главата на Юда бухнa
      и вече оттам не излезна:
      при трупа безглави легна.
      Намери си трупа тя вече
      и той тук намерил приют,
      от псета и вълци далече,
      под верний на змиите скут.
      И змийте любовно го пазят,
      с милувки студени дарят,
      лениво по Юда те лазят,
      на припек по него лежат;
      таз пий му очите, а друга
      глава си в устата му крий,
      а третя омразна влечуга
      в брадата му гняздо си вий.
      IV

      Но скоро народа във злоба
      спуснa се, когато узна
      де Юда намери си гроба,
      кат втори път бога разпнa,
      и камъне град заваляха
      с ругателства грозни в трапът,
      пътеки безчет пропълзяха
      по пустий през векове рът.
      Избягаха гадове смрадни,
      остана издайникът сам,
      затрупан от камъне хладни,
      със храчки, проклятья и срам.
      Столетья течаха в окови,
      столетья на сълзи и страх –
      столетия камъне нови
      валяха въз Юдиний прах.
      Днес грее светата свобода,
      свободен е прежния роб,
      но камъне йоще народа
      изпраща въз Жидовий гроб.
      Иван Вазов
      Направи анализ на това, жиде.

  2. Само да сме наясно, кръщаването дори и на космоса с „Толерантност“ не те прави толерантен. Името е тъпо, „Часовника“ си ми харесва повече, да ни бяхте питали и „неизявените“. Лично мнение. И… да се обзаложим, че гражданите на Бургас пак ще си наричат мястото „Часовника“ без значение колко нетолерантно Ви звучи.

  3. Михаил Гривков, Вашите аргументи за толерантността показват липсата на такава. Казано иначе, да „развяваш“ толерантност, налагайки понятието като име на площад , е меко казано нетолерантно. Налагането на каквото и да е като такова, крещи за липсата му. По отношение на общественото обсъждане, такова е имало буквално под сурдинка 3-4 дни преди сесията. Предложението пък, без да мине през комисии, направо влезе като извънредна точка в сесията – както си личи съвсем толерантно. Та, докато едни се чешат толерантно зад ухото, други от врата на врата си събрали подписите и съвсем „толерантно“ си толерираха толерантността, вече като име на площад. Доколкото разбирам от позицията в коментара въпросът не е толкова до името, колкото до метода и начина на налагането му.

  4. В урбанистичното сърце на БУРГАС
    Площадче/Градинка с име „Толерантност“????
    Не ни трябва такава „толерантност“ – първо, тази дума е натоварена с много негативна енергия – политическа, джендърска, неолиберална, трансхуманна; второ, има други думи с по-бургаски смисъл. Трябва още да се обсъжда от всички БУРГАЗЛИИ.
    И повечето ще кажат: ЧАСОВНИКА!!!!

  5. И в тази градинка „Толерантност“ бившият хотел“България: се подготвя да стане център на хазарта!? Дали няма да изглежда за гостите на града, яе в този град се толерира предимно хазарта?

  6. 1. Тази дума „толерантност“ е нова в езика ни, че да кръстим площад така е даже СМЕШНО!
    2. На плочата в градинката надписът е с пунктоационна ГРЕШКА, липсва запетая! Но това не е първата такава плоча в града!
    Трябва ли да бъдем толерантни към авторите на тези плочи?!

  7. Михаил Гривков, толерантността започна от доста години вече, да се налага от самозвани родни и чужди люде с натрапчиво и перверзно чувство на морално превъзходство над останалите. Освен това тази толерантност така и не успя да бъде представена като общочовешка, а единствено като толерантност към определени групи хора т.нар. малцинства, без последните да са показали и доказали че самите те заслужават толерантността която им бива оказвана. Всеки нормален член на обществото би показал уважение към всеки останал, независимо от цвят на кожата, сексуална ориентация или етнос. Това че винаги ще се намерят маргинали които искрено мразят тези черти у другите, е нещо което очевидно съществува в една или друга степен у всички общества. Такива хора никога не са били наболял обществен проблем, но обикновените хора биха могли да се радикализират още повече и оправдано, докато такива като вас постоянно и безпричинно тикат криворазбраната си толерантност в носовете им, докато в същото време и на всичкото отгоре, ги обвиняват в нетолерантност. Вие сте тези на чиято съвест утре ще лежат мнозина които ще пролеят кръв, било собствена било на друг, а тогава едва ли някой ще си спомня откъде е започнало всичко. Вие сте олицетворение на неокомунизма, една нетолерантна религия облечена в криворазбран хуманизъм към групи от хора не на база заслуги, а единствено на база принадлежност и биологични хaрактеристики. Общество се гради с приноса на членовете му в името на благоденствието, а не каквито и да било други черти. Бих уважавал дори и един циганин допринесъл с делата си за обществото, спрямо сто други, българи, които живеят като паразити. За съжаление картината като съотношениe е точно обратната, колкото и ние самите да сме на дъното като престъпност или корупция. Съществуват култури, а оттам и цели групи хора споделящи тези култури, които просто отказват да бъдат приобщени и цивилизовани, това е единствено техен проблем и никой не им е длъжен, докато те самите не намерят достатъчно будни индивиди сред собствения си етнос които да преодолеят примитивната си култура и бъдат пример за останалите. Не мога да толерирам хора, когато самите те не са толерантни. Да бъдеш толериран е заслуга, а не привилегия. Набийте си това веднъж завинаги в бетонните си кратуни.

  8. “Толерантност“ е медицински термин, взет от трансплантологията и означава неспособност на организма да отличава чужди органи. Това състояние се постига чрез постепенно насищане на имунната система с вещества, които я довеждат до състояние на апатия и безразличие.

    В имунологията толерантността е неоспособност на имунната система да различава вируси, бактерии и прочие външни организми, както и неспособност за борба с тях.

    Толерантността е смърт…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви