Министерството на регионалното развитие и благоустройството е инвестирало над 75 млн. лв. във ВиК инфраструктурата през последните 4 години. За същия период над 332 млн. лв. са реинвестираните от самите ВиК оператори средства, събрани от техните абонати и вложени обратно за подобряване на системите. Данните за обема на инвестициите по отделните региони в страната за периода 2015 г. – 2018 г. бяха предоставени на народни представители в отговор на техни въпроси към министър Петя Аврамова.

До края на 2020 г. предстои в сектора да бъдат инвестирани нови 1,3 млрд. лв. през оперативна програма „Околна среда 2014-2020″ за изграждане на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, за реконструкция на съществуващи и построяване на нови водопроводи и съоръжения. Обектите и подобектите са над 350 и са определени след изготвяне на регионални прединвестиционни проучвания. „ВиК“ ООД – гр. Русе вече подаде предсрочно първото проектно предложение за финансиране по оперативната програма. Крайният срок за представяне на проекти в Министерството на околната среда и водите е 23 април 2019 г.

По оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013″ бяха построени 51 пречиствателни станции и над 2500 км ВиК мрежа.

Данните показват, че за първи път в последните години ВиК отрасълът е изведен до един от основните приоритети в страната, след като в продължение на близо 30 г. преди това в него не са правени никакви инвестиции, освен за аварийни ремонти. Водопроводните и канализационните мрежи на територията на страната са с дължина над 90 000 км., като за привеждането им в добро експлоатационно състояние е необходим огромен финансов ресурс. За сравнение – републиканската пътна мрежа в България, която се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“, е с дължина около 20 000 км.

За разлика от останалите икономически субекти, възвръщаемостта във ВиК сектора поради социалното му значимост е ограничена. Всички дружества, предоставящи ВиК услуги на съответните територии функционират в условията на регулиран пазар. Това означава, че крайната цена на услугата не се диктува от обичайните търговски условия, а се определя административно от Комисията по енергийно и водно регулиране съгласно разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Горните граници на цените са формално ограничени от нормативно определената социална поносимост, но на практика размерите се съобразяват с още по-ниската обществена търпимост. Затова ВиК дружества не са свободни в пазарното си поведение и те не могат да определят цената на услугите самостоятелно, а самата цена не е обвързана с размера на необходимите инвестиции. ВиК дружествата могат да разчитат единствено на приходи, които са предварително ограничени от установените цени. Възможностите за реализиране на по-висока печалба се свеждат до два начина: чрез намаляване на загубите и чрез намаляване на разходите за външни услуги. От своя страна оптимизирането на процеса чрез намаляването на загубите е свързано именно с инвестиции, каквито се правят в последните години, но все още недостатъчно. В условията на законоустановено определяне на горна граница на цени, съобразени с определена норма на търпимост и липса на алтернативен финансов ресурс, те не могат да разчитат на достатъчна капитализация, за да осигурят устойчив инвестиционен процес в нужния обем.

За да може да бъде привлечено европейско финансиране, в отрасъла беше реализирана една от най-мащабните реформи в страната за последните години. Нейната основна цел е да се постигне съответствие с европейските директиви в областта на питейните и отпадъчните води, ВиК инфраструктурата да е публична собственост на държавата и общините, да се повиши ефективността при предоставяне на ВиК услугите и поддържането на системите, като се запази социална поносимост на цените. Това определи и приемането на подхода на хибридно финансиране – привличане на различни източници за инвестиране във ВиК отрасъла. В момента той се финансира със средства от държавния и общинските бюджети, от оперативни програми на Европейския съюз, от ПУДООС, от ВиК дружествата, както и заем от Световната банка. Той е в размер на малко над 130 млн. лв. и е насочен за изграждане на два язовира за питейна вода – „Пловдивци“ и „Луда Яна“, както и за рехабилитация на стената на аз. „Студена“. Строителството на язовири за питейни води се случва за първи път от близо 25 години насам.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви