Какво е да си дете в каменната ера

Безгрижното детство днес означава такива условия за децата, в които те да се чувстват защитени и обгрижени от всички. Тази представа е съвсем естествена за хората с европейска култура. Но в много региони по света отношението към децата е далеч по-различно и дори – сурово. А при праисторическите хора детството наистина е било нещо съвсем различно.

Знаем ли какво е да си дете в каменната ера?

Как може да научим някакви детайли за живота на децата от каменната ера? Оказва се, че такава информация може да се получи по следи от детски стъпала. Има ги  запазени в няколко кътчета на планетата ни.

В долината Горни Аваш в южната част на Етиопия са открити следи – отпечатъци от стъпки. Те са оставени вероятно от Хайделберски човек (Homo heidelbergensis). До стъпките от възрастни индивиди са открити и детски. А съдейки по размера им, детето е било на възраст година и половина-две. Отпечатъците са оставени в калта край малък водоем. След това стъпките са били покрити от вулканична пепел, паднала на това място преди около 700 000 години. Колко време е изминало между оставянето на стъпките и изригването на вулкана е невъзможно да се установи. Но е очевидно, че следите от човешки крак са най-малко на 700 000 години.

Близо до оставените от праисторическите хора отпечатъци са открити кремъчни сечива и кости от хипопотам. Има следи от разфасоването на месото по тях. Ясно е, че с това са се занимавали възрастните индивиди. По-интересно е присъствието на малки деца.

Първо, защото не са оставяни „у дома“, а са ги водели със себе си. Това ясно сочи, че поне в тази общност изобщо не може да се говори за наличието на „детегледачки“. И второ, не може да се изключи възможността, че

децата не само са наблюдавали

как възрастните вършат работните си задължения. Те са се опитвали и да повтарят действията им: например, да се тренират в отделянето на месото от ненужни парчета от трупа. Или просто са се опитвали да си служат с кремъчните сечива. Подробности за откритите в Етиопия детски следи пишат експерти в статия за списание Scientific Reports.

С голяма доза вероятност може да се твърди, че децата в каменната ера като цяло често са били край възрастните по време на техните занимания. В пещерата Тук д‘Одубер във Франция следи от детски стъпки има в съседство със скални рисунки. Много вероятно е децата да са наблюдавали работата на праисторическите художници. В Монте Ермосо (Аржентина) на морския бряг са се запазили следи от жени и деца. Може би, преди седем хиляди години те заедно са събирали миди и ракообразни в плитчините.

Други детски отпечатъци (но доста от по-ранни времена – възрастта им е около 1500 години) са открити южно от град Уолфиш Бей в Намибия. Отпечатъците са от малка група деца, които са преминали през засъхваща кал, гонейки стадата си от овце или кози. Най-вероятно те са били пастирите на стадото. Но по следите им си личи, че не са били толкова бдителни за стадото, защото са си подскачали. Подскоците им обаче не са равномерни, което означава, че децата не просто са подскачали на ход, а вероятно са играели – както всички деца – някаква своя игра. Интересно е и това, че групата е била от деца на различна възраст – имало е тригодишни, малко по-големи, както и няколко на прага на юношеството.

По подобен начин се отнасят към децата и в много от съвременните традиционни общности.

Децата се приемат за „малки възрастни“: момчетата помагат в гледането на стадата с домашни животни, а момичетата се грижат за бебетата. При това, на децата често им се поверява да боравят с доста опасни вещи: брадви, ножове, мачете, а понякога дори и огнестрелно оръжие.

Така че, безгрижното детство в каменната ера, а и по-късно, е продължавало съвсем кратко. Всъщност, за това, с какво са се занимавали децата редом до възрастните, може само да се строят хипотези: следите от стъпки доказват единствено, че е имало деца заедно с възрастните, но какво точно са правели си остава загадка. Може просто да са се навъртали около роднините си и да са си играели, докато възрастните са се занимавали със своите задължения.

Не може да се твърди, че детството през онези далечни времена е било абсолютно сурова борба за оцеляване и че децата не са знаели какво е това играчка. Възможно е ние още да не сме се научили да разпознаваме играчките им и, например, да ги приемаме за култови предмети.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви