Главният проблем е, че при влизането в еврозоната правителствения дълг се увеличава средно 2 пъти. Това каза за „Фокус“ основателят на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ Красен Станчев.

Той обясни, че политическата нестабилност няма връзка с влизането в еврозоната, защото то е първи акт, докато стоенето там може да отнеме 8-9г., но е възможен и по-кратък период. Съществуват обаче пречки, които биха могли да ни спънат по пътя към еврозоната, обясни той.

„Това са нестабилност в банковата система и големи правителствени проекти, които не могат да бъдат финансирани по бизнес начини. Такива проекти са АЕЦ „Белене“ и продължението на газопровода „Южен поток“ .

Първо ще се усети по кредитния рейтинг. Тогава, когато няма повишаване по кредитния рейтинг, очевидно външните кредитори и инвеститори оценяват страната като рискова в този сегмент.

Това вече беше заявено и присъства в коментарите на „Стандарт енд Пуърс“ и на другите два големи кредитори“, обясни той.

Красен Станчев каза още, че в края на престоя в „чакалнята“ има инструмент за влияние в публичното управление. За жалост в последните години във философията на управляващите партии се промъква желанието да се харчат безразборни пари. Той е скептичен по отношение на управлението на публичните финанси у нас. „От нас се очаква икономическа, управленска и политическа дисциплина, както и отсъствие на не публично частно партньорство“, каза още той.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

fourteen − 8 =