Екатерина Капрова

Затворете ни! Спрете я тази държава! Забранете ни всичките! Само ревем, че децата ни бягат в чужбина и не се връщат, а парламент, правителство и който се сетите правят всичко възможно и ние, малкото останали като Матросов на амбразурата, да се откажем от работата и мечтите си тук и да отидем да мием чинии в някой френски ресторант.

Обаче май сме по-скоро като Гюро Михайлов и се оставяме да изгорим в пожар, който някой друг подклажда под краката ни. Хем героично го правим. През последните дни все по-често ми се случва да се карам с телевизора и да благодаря на този, който е измислил дистанционното. И телевизията, че мога да гледам предавания за животните, за разни открития. Преди гледах и за история, обаче сега и на нея се ядосвам. Защото ми се струва, че никой не се учи от нея и сме обречени да я повтаряме и да падаме все в една и съща дупка като последни глупаци – дупката на алчността, на желанието за  власт и на корупцията – все неща, заради които са се затривали държави. Включително и нашата за 500 години.

И през последната седмица вече репликата „Дай парите и не питай”, която сякаш ми излиза и от хладилника, така ми напълни чашата на търпението, че още само една простотия и ще започна да пуша през ушите.

Първо скандалите с изборния кодекс. Жалка картинка – не им пука, че на всеки е ясно, че си гласят служебна победа с отказа да изпълнят закона и да сменят ЦИК.  После  преференциите – отнемат правото на хората да избират най-личното магаре от кервана с магарета, които ще цъфнат на плакатите и през май, и през октомври. Накрая машинното гласуване – ясно е, че циганите няма да се справят, но щом успяват да си купят електронна винетка, защо да не могат и да гласуват с машина. Все ще им кажете кое копче да натиснат. Те цифрите ги познават, нищо, че са неграмотни.

 За морбили не се ваксинират, ама парите ги познават.

Опитаха се, ама като видяха, че народът аха да изригне и дадоха заден за някои неща. Не и за гласуването обаче. И да не ми обясняват, че щяло да е скъпо. Ние вече имаме опит не само с винетките, но и с машините за пръстови отпечатъци например, за които дадохме незнам колко милиона и после ги хвърлихме в склада. Но някой захлеби, а друг взе комисионна.

После стана ясно, че някои от фирмите трябвало да подават някакви декларации в ДАНС, че не перат пари. То всеки шестокласник в  тази държава знае кой пере пари, само ДАНС не разбрала.  И като подадем декларация, вече всичко е наред.

Сега фирмите трябва да подават и друга декларация – кой е истинският им собственик.

Ами то това го пише и в Търговския регистър, и в Агенцията по вписванията. Но явно банките са пообеднели, а и агенцията трябва да хапне. Пък и нотариусите си нямат работа и са останали без дневни. Та тази декларация трябвало да се завери пред нотариус, да си платиш таксата в агенцията, плюс тази на банката. Иначе –глоба.

Те, фирмите, до средата на годината подават и още една безмислена декларация, за която също си плащат. Безмислена, защото данните, които се декларират, могат да се проследят в банките и в счетоводствата, както и в данъчните декларации.

Като казах данъчни и се сетих и за касовите апарати. Пак дай едни пари и не питай.

Казах – не питай!

Размрънкахме се и срещу Закона за защита на личните данни, защото гадните, виновни за всичко журналисти, нямало да можем да работим и всеки ще тръгне да ни съди. Ами, че то нали това е целта. Мълчи!

В същото време здрави хора се правят на болни и едни лекари правят милиони от възможността да мамят държавата.

После помощите на тези „болни” пак плащаме ние. Мълчаливите. А тези, които наистина имат нужда от помощ, накрая съвсем полудяват и си избиват роднините. С брадва.

А пък напоследък започна едно раздвижване в кръста, преди началото на номинациите за евродепутати. Сега се обикалят и опипват кой ще води листи, кой кого ще подкрепи. Тези, дето народът не ги иска в България и три месеца вика „Оставка” под прозореца им, се канят да отидат да кротуват в ЕС и да си взимат едни заслужени високи заплати. Че да ни видят и там що за стока сме. И няма никакво значение за кого ще гласуваш. Те ще си го наместят както им е удобно.

А ние, тъпите Гюро Михайловци, вместо да си хванат парцалите и да отидат някъде да получават социални помощи, още стискаме зъби и се караме с телевизора. Аз лично, защото още ми пука. И ще остана докато не продадат и последния квадратен метър от България, не изтрият границите и не затворят тази държава. И понеже тези са по-нагли, по-алчни, по-ненаситни и жадни за власт, а и по-корумпирани, този път ще е завинаги.

Екатерина Капрова     

1 КОМЕНТАР

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви