Свети Валентин

На 14 февруари в много страни по света се отбелязва Деня на свети Валентин или Деня на влюбените. Смята се, че празникът съществува вече над 16 века. Но празници в чест на Любовта са известни от далеч по-ранни времена – още от древните езически култури. Римляните, например, между 13 и 15 февруари си устройвали фестивал на еротизма. Наричали ги Луперкалии и чрез ритуалите почитали богинята на любовта и еротиката – Юнона Фебруата.

Сегашният вариант на празника има “конкретен виновник” – християнският свещеник Валентин.

Историята датира от 269 година,

когато Римската империя е под управлението на император Клавдий II. Непрекъснатите военни кампании изтощават легионите. Липсва най-важният ресурс – човешката сила.

Императорът решава, че най-големият враг на завоевателните му планове е бракът. Защото семейният легионер мисли много по-малко за славата на империята и много повече как да изхрани семейството си. За да запази висок бойния дух на легионерите си, Клавдий II издава заповед, с която категорично им забранява да се женят.

Войниците му обаче отказали да се влюбват по-малко. За тяхно щастие се намерил човек, който започнал тайно да ги венчава за любимите им.

Името на този романтик било Валентин

и бил свещеник от Интерамна (днешния град Терни в Италия). Вероятно е бил наистина романтична душа. Защото смятал за свое свято дело да помирява враждуващите, да помага в писането на любовни писма. И по молба на легионерите тайно да предава на любимите им цветя и други предмети, с които да засвидетелстват любовта си.

Разбира се, веднага след като научил за “престъпната му дейност”, императорът осъжда Валентин на смърт. Според легендата, трагедията става още по-трогателна. Защото самият свещеник бил влюбен в дъщерята на човека, който трябвало да го пази в тъмницата. Ден преди да бъде екзекутиран, свещеникът пише на любимата си прощално писмо, в което разкрива любовта си. И го подписва “Твой Валентин”. След като “пострадал за вярата си” християнският мъченик е канонизиран от католическата църква. През 496 година папа Папа Геласий I обявява 14 февруари за Ден на свети Валентин.

Истината е малко по-различна.

Няколко раннохристиянски светци носят името свети Валентин. Мартиролозите са списъци на мъченици или сборници с техни жития. В тях се споменава Валентин, римски свещеник, обезглавен около 269 година. Както и вече упоменатия Валентин, епископ на Интерамна. Той се прочул с чудодейните си дарби да лекува. А и с това, че привлича в лоното на Христа осъдения на смърт син на градския управител. Споменат е и още един мъченик със същото име, който “пострадва в името на вярата си” но в Римската провинция Африка.

В ранните списъци с мъченици името Валентин не се среща. Култът към светията обаче е факт още от IV век в рамките на Римската империя. За достоверността му свидетелстват две базилики, издигнати в негова чест. Едната е съградена около 350 година край Фалминиевия път, на мястото, където според преданията бил погребан Валентин Римлянин.

Втората базилика е в град Терни, издигната пак над предполагаемия гроб на Валентин, епископ Интерамски. Папа Геласий I през 496 година постановява празника на свети Валентин на 14 февруари в памет и на двамата.

Първите жития за Валентин Римлянин и Валентин от Интерамна

се появяват през VI или VII век. Но в тях фокуса на животоописанията им се концентрира върху чудесата за изцеление и мъченията, които понасят в името на Христа. Житията и на двамата Валентиновци са включени в мартиролога на Беда Достопочтени от VIII век.

В “Златната легенда” от XIII век за светията е написано твърде малко и по-конкретно се казва, че отказва да се отрече от Христос, заради което и император Клавдий II нарежда да бъде обезглавен.

По-късно през Средновековието във Франция и Англия житието на свети Валентин започва да обраства с легендата, която го свързва с тайните венчавки на влюбени двойки. Пак различни легенди описват по различни начини предсмъртното му писмо. Освен версията с любовта му към дъщерята на пазача му в затвора, съществува и друга – Валентин пише писмото на сляпо момиче, което след като му го прочитат (след екзекуцията на свещеника) чудодейно проглежда.

През XVII век френският историк Луи-Себастиян Тилемон, а малко след него и англичаните Бътлър и Дус изказват тезата, че денят на този светец е въведен в католическата традиция, за да замени езическите обреди, сред които и “тегленето на имена на любимия” (в голям съд поставяли изписани имената на неомъжени младежи, а момичетата на случаен принцип изтегляли “късмета” си) в нощта преди кулминацията на празника на Юнона – Луперкалиите, завършващи на 15 февруари в древен Рим.

Много храмове и манастири претендират, че притежават мощи на свети Валентин.

Черепът на свети Валентин

В римската базилика Санта Мария ин Космедин се пази украсен с венец череп на светеца, но Ватикана не признава него за реална реликва, а мощите, които са извлечени през 1836 година от римските катакомби на Иполит, намиращи се край Тибуртинския път. Папа Григорий XVI предава тази реликва на кармелитската църква на улица “Уайтфрайър” в Дъблин.

Сред другите храмове, претендиращи да притежават мощи на свети Валентин са катедралата в Рокмор във Франция, катедралата свети Стефан във Виена, базиликата Балцано в Малта, църквата на св. Петър и Павел в чешкия Вишеград, храмът на Рождество на пресвета Богородица в полския Хелмно и т.н.

При преразглеждането на общия литургиен календар на католическата църква през 1969 година, свети Валентин е изваден от списъка на светците, чието възпоменание задължително се отбелязва с литургия. В момента паметта му се почита само по решение на местните епархии.

В православието паметта на двамата мъченици се отбелязва на различни дати: Свети Валентин Римлянин, свещеномъченик, презвитер, се чества на 6 юли (19 по нов стил); свети Валентин Интерамски, свещеномъченик, епископ, се чества на 30 юли (12 август по нов стил).

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви