щастие

45 % се описват като почти щастливи, а 31 % като нещастни в първото за България представително изследване на личното и общностно щастие. То бе проведено в края на 2018 г. от „Джи Кънсътинг“ по поръчка на списание „Мениджър“.

Най-нещастни са ромите, а най-щастливите – семейства с две деца.

Средният индекс на щастието за страната в края на 2018 г. е 56 точки, от 100 възможни. Средният глобален Индекс на щастието за 2018-та е 60.9 точки, според изследването на The Happiness Alliance. България е с почти 5 пункта под него.

Оказва се, че по-вързастните хора са по-нещастни, но с два сериозни срива: първи – след 30 г. възраст, и втори – след 70 години. С повишаване на образователното равнище нараства и Индексът на щастието.

Високите лични доходи, особено над 1500 лв., намаляват рязко относителния дял на нещастните, но не увеличават дела на щастливите.

Най-щастливи у нас са хората със семейства с две деца. Индексът на щастието пада при самотните, но и при многочленните домакинства от 5 и повече човека.

Представителите на малцинствата имат между 10 (българските турци) и 20 пункта (ромите) по-нисък Индекс на щастието от представителите на мнозинството
Изследването показва, че няма значение дали си мъж или жена, нито дали живееш в голям град или на село,  но най-голям относителен дял нещастни се регистрира в малките градове.

Социалните групи и категории с най-висок дял „нещастни“ са:

  • Роми – 67% от всички представители на категорията
    • Лица на възраст 70+ г. – 52%
    • Лица с основно или по-ниско образование – 49%
    • Живеещите в едночленни домакинства (самотни) – 47%
    • Турци – 46%
    • Безработни – 44%
    • Пенсионери – 43%
    • Лица с личен доход под 500 лв. – 43%.

Измеренията, в които са регистрирани най-благоприятни за Индекса на щастието резултати са:

  • Социална подкрепа от най-близките – 73.9 от 100 точки
    • Психично здраве – 70.0 точки/ от 100 т.
    • Физическо здраве – 65.6 точки/от 100 т.
    • Удовлетвореност от живота – 61.5 точки./ от 100 т.

Областите, които имат негативен ефект върху стойностите на индивидуалния и националния Индекс на щастието са:
• Качество на околната среда- 51.1 точки
• Баланс на времето – 49.3 точки
• Включеност в местната общност – 41.5 точки
• Управление – 38.1 точки.

По няколко измерения – психично здраве, физическо здраве, удовлетвореност от живота и баланс на времето, българските стойности са неразличими статистически от средните глобални.

По един показател – социална подкрепа от най-близките – сме чувствително над средната стойност за света.

По редица измерения обаче сме чувствително под средното глобално равнище. Дистанциите тук са в следните области:

  • Удовлетвореност от работата -с 4.2 пункта под средното глобално
    • Включеност в местната общност – с 9.1 пункта
    • Субективно благосъстояние – с 9.4 пункта
    • Управление – с 10.9 пункта
    • Стандарт на живот – с 10.9 пункта
    • Достъп до култура, изкуство, образование цял живот – с 11.6 пункта
    • Качество на околната среда – с 14.7 пункта.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви