Рокли от арсен, шапки с живак и запалими дрехи са били причина за много страдания.

Докато си седяла вкъщи един следобед на 1861 г. съпругата на поета Хенри Уадсуорт Лонгфелоу, Фани, се запалила. Изгарянията й били толкова жестоки, че на следващия ден тя починала. Според некролога й причина за пожара бил „кибрит или запалена хартия, която се допряла до роклята й“.

По онова време подобна смърт не била необичайна. В дните, когато свещите, газовите лампи и камините осветявали и топлели американските и европейски домове, дългите рокли с обръчи, надиплен памук и тюл били пожароопасни, за разлика от мъжките вълнени дрехи, които се носели по тялото.

Опасни били не само роклите: модата по онова време била пълна с капани. Чорапите, правени с анилинови бои, предизвиквали възпаления на стъпалата, а работниците в тази индустрия често страдали от болести в това число и рак на пикочния мехур.

Оловният грим увреждал нервите по китките на жените и често те не можели да вдигат ръцете си. Целулоидните гребени, които някои дами носели в косите си, експлодирали, ако се нагорещят. В Питсбърг вестник съобщава, че мъж загинал от целулоиден гребен, който носел, за да вчесва дългата си сива брада. В Бруклин пък се взривила фабрика за гребени.

Всъщност за направата на някои от най-модните дрехи били използвани химически вещества, които днес се считат за твърде токсични и най-често производителите, а не потребителите на тези дрехи страдали най-много.

Според мнозина „луд като шапкар“ се отнася за менталните и физически странични ефекти, които се проявявали при производителите на шапки заради използването на живак при направата им. Учените спорят дали фразата идва оттам, но е факт, че много шапкари страдали от живачно отравяне.

Макар изразът да звучи малко лековато и Лудия Шапкар от „Алиса в страната на чудесата“ да е забавен, болестите на тези занаятчии не били шега – отравянето с живак водело до инвалидност и смърт.

Арсенът е бил вездесъщ във Викторианска Англия. Макар да бил използван като отрова, евтиният природен елемент бил използван за направата на свещи, пердета и тапети, пише Джеймс К. Хортън в книгата си: The Arsenic Century: How Victorian Britain Was Poisoned at Home, Work, and Play. Тъй като придавал на тъканите яркозелен цвят, арсенът се използвал и при изработването на рокли, ръкавици, обувки и изкуствени цветя, с които жените украсявали косите и дрехите си.

Обществената загриженост спомогнала за излизането на арсена от употреба – Скандинавия, Франция и Германия забранили пигмента (но не и Британия).

nationalgeographic.bg

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви