Хора с невероятна съдба и списибности

Фантазиите на авторите на приключенска литература са непредсказуеми и читателят дори не се замисля, че героите, които те изобразяват, често притежават свръхестествени сили. Ще разкажем обаче за хора с неизвестен произход, оригинална съдба и способности, неподдаващи се на обяснение.

Зелените деца

В далечната 1887 г. испанското градче Банжос било потресено от нечувано събитие. В полето селяните открили до входа на изоставена пещера две дечица, изоставени от родителите си (както помислили мнозина). Изненаданите хора били привлечени към пещерата от неудържимия им плач. Когато открили източника, били изумени – пред очите им били момченце и момиченце на 2 – 3 годинки, облечени в странни дрехи, изработени от непозната материя, създадена на основата на желязото. Нищо чудно, че цветът на детските личица бил неестествено блед със зеленикав оттенък, което направило впечатление на всички. Децата бърборели на непознат език, думите им приличали на бълбукане и кипене на вода. Никой не можел да възпроизведе тези звуци.

Селяните прибрали децата, но скоро момченцето починало, защото не искало да се храни с обикновена човешка храна, а момиченцето трудно, но все пак успяло да установи контакт със своите спасители – дори се научило да говори испански. То съобщило на другите хора, че тя и брат й са пристигнали от място, където няма слънце и цари постоянен полумрак. Детето не могло да обясни внезапната им поява на Земята – помнело само силен взрив, а след това се оказали в пещерата.

Появата на зеленоликите деца и до днес остава тайна, обвита в мрак…

Новият Йона

Според Библията Йона отказал да изпълнява Божията воля и избягал с кораб, но го застигнала буря, която се успокоила едва след като моряците изхвърлили Йона зад борда. След това той бил погълнат от кит, но му провървяло и той се измъкнал жив и невредим от морското чудовище.

Мнозина смятат тази история за измислица, но през 1891 г. един британски моряк повторил съдбата на библейския герой Йона. Той бил нает като матрос на китобойния кораб „Звездата на Изтока”. По време на преследването на едър екземпляр матросите се качили в лодка, за да убият кита с острите си харпуни, но животното се оказало толкова силно, че с един удар разцепило лодката на трески. Двама моряци изчезнали безследно. Удавили са се, помислили си останалите членове на екипажа – често се случвало с ловците на китове.

Гигантското животно било убито и издърпано на борда на кораба, след което започнали да го разфасоват. Разпорили корема му, извадили вътрешностите и… моряците забелязали, че в дебелото черво на кита нещо мърда и енергично се бори, сякаш се опитва да излезе навън. Мъжете му помогнали да се измъкне – това бил матросът Джеймс Бартли – „новият Йона”. Изпаднал в безсъзнание, но жив!.

Бенедето Супино

През 80-те години на миналия век вниманието на пресата било приковано към 10-годишното момче Бенедето Супино от малкото италианско градче Формий. То се отличавало с необикновената способност да запалва предмети само с поглед. Най-често това се случвало непреднамерено. Достатъчно било само присъствието на Бенедето, за да се възпламени нещо в стаята.

За първи път самозапалването станало през 1982 година, когато Супино нервно прелиствал книга с комикси в очакване на прием при стоматолога. Комиксите изгорели напълно. Една сутрин Бенедето се събудил, защото цялото спално бельо под него горяло. Най-много пострадало момчето от самовъзпламеняването на пижамата му.

Веднъж на гости при него дошъл чичо му и му донесъл пластмасова играчка, която пламнала още от първия поглед на „подпалвача”. Огънят следвал момченцето, където и да отиде…

Делфийската вълчица

Известни са ни много истории за деца, отгледани от диви зверове. Един от най-странните е случаят с момиченце от предградие на градчето Делфи, щата Канзас (САЩ). Това станало през 70-те години на ХХ век, а историята се свързва с полети на НЛО.

Всичко започнало през юли 1974 г., когато в местната преса започнали да се появяват информации за момиченце на 10 – 12 години, което срещали хора в гората. Според свидетелите то било облечено в парцаливи дрехи с червен цвят, а русите му коси били мръсни и заплетени. Когато видело хора, се криело в гората, бягайки на четири крака като зверче. По време на издирването, организирано от властите на Канзас, момиченцето издраскало до кръв няколко от спасителите с дългите си нокти.

А слуховете за НЛО възникнали няколко години по-рано, когато през 1971 г. 16-годишният Роналд Джонсън заявил, че е видял приземяването в гората край Делфи на НЛО с формата на гъба. Момчето твърдяло, че по-късно на същото място срещнало малко момиченце в парцаливи дрехи, което се движело на четири крака. Така двете събития били свързани със странната поява на НЛО.

Зейна – жената хибрид

За разлика от Маугли, девойката Зейна не се отличавала с див нрав и навиците на дивите зверове. Тя се държала напълно мирно и прилично, стараейки се да показва дружелюбие. Открита била от руски преселници в Кавказ, но споменавания за нея има още от средата на XVIII век. Била наречена Зейна.

Хора, които я виждали, отбелязвали маймунските черти на лицето и тялото й: силни и мускулести ръце и крака, дебели пръсти и гъста космена покривка по цялото й тяло. Някои специалисти изказали предположението, че Зейна е наследница на случайно оцелели клонове на неандерталци или че е женски индивид от вида бигфут (снежен човек). Други хора говорели за хибрид между човек и маймуна. Съдбата на нещастното същество е неизвестна…

Опровергавайки законите на физиката

Даниел Дъглас Хюм не би могъл да знае нищо за великия фокусник и екстрасенс Хари Худини, защото се родил и живял много по-рано от знаменития си колега. Но в Америка Хюм е смятан за един от най-великите учени физици на ХIХ век. Той обаче се прославил не с откриването на закони във физиката, а по-скоро със закриването или пълното им опровергаване. Във всеки случай той си изкарвал прехраната, демонстрирайки пред публика необичайни фокуси, които учените от епохата нарекли „паранормални експерименти или свръхестествени опити”.

Сеансите на мистър Хюм действително поразявали въображението на всеки, който присъствал на тях, независимо от образованието и вероизповеданието на наблюдателя. Хюм само с поглед повдигал над сцената тежък дъбов стол и дори стол със седящ на него доброволец от публиката, нарушавайки по този начин всички закони на гравитацията, тъй като никой от присъстващите на сеансите така и не успял да открие каквито и да било подемни лостове и приспособления.

Пред стотици свидетели и експерти

мистър Хюм спокойно докосвал с голи ръце нажежени до бяло въглени и дори заравял лицето си в тях. При това по лицето на мага не се появявали нито рани, нито дори изгаряния след минута, час или дори денонощие след експеримента.

Най-голямо въздействие върху наблюдателите обаче имала способността на Хюм да увеличава ръста си. С усилие на волята той дори успял „да се разтегне” с 30 сантиметра! Измерванията се правели от дипломирани медици, които така и не успели да обяснят този феномен. За разлика от всички останали магове и екстрасенси Даниел Хюм приветствал присъствието на учени, лекари, писатели и скептици на своите представления. Той канел и свои колеги – магове и фокусници, предлагайки им да повторят трика или да демонстрират свой.

Веднъж показал пример за липса на гравитация, като се понесъл над земята и излетял през отворения прозорец на четвъртия етаж. За ужас на публиката след половин минута Хюм влетял обратно от улицата, но този път през съседния отворен прозорец. Изпълнението му било наблюдавано от хиляди зрители на площада пред сградата, но никой не открил каквато и да е измама. И досега номерата му не са повторени, нито пък им е намерено логично обяснение.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви