Архимед и неговия тайнствен ръкопис

Законът на Архимед, „Еврика!”, Архимедовият винт, „Дайте ми опорна точка и ще обърна Земята!” – с тези понятия и изрази се изчерпва почти всичко, което знаем от училище за знаменития сиракузец. Известно ни е, че Архимед е велик механик на древността и герой в отпора срещу римляните. Но този легендарен човек преди всичко е бил един от най-големите гръко-римски математици…

Архимед получава прекрасно образование в Александрия. Това е главният научен център по онова време. Там са събрани постиженията на народите от Средиземноморския басейн. А и на множество загадъчни цивилизации от Междуречието, Персия и дори от долината на Инд вследствие на походите на Александър Македонски.

Но даже до епохата на Ренесанса, когато отново възниква интерес към сериозната математика, достигат малко оригинални трудове на Архимед. Запазени са и оскъдни сведения за това, че в трактата „Метод на механичните теореми” Архимед подробно обяснява най-удивителните си математически открития. Но в продължение на около хиляда години този трактат е смятан за завинаги изгубен за човечеството.

Проблясък надежда

Един от знаменитите изследователи на Библията от ХIХ в. – Константин фон Тишендорф, работел в библиотеките на Константинопол. От там донесъл страница от заинтригувал го ръкопис. На нея открил полуизтрити сложни математически изчисления на гръцки, наподобяващи работа на Архимед.

Истинската заслуга за откриването на книгата, набелязана от Тишендорф и по-късно прославила се като Палимпсест на Архимед, принадлежи на неизвестен турски библиотекар. Терминът „палимпсест” означава древен ръкопис, чийто оригинален текст е отстранен чрез търкане или промиване, а след това страниците са използвани за друг, нов текст.

Заради скъпия пергамент през Средновековието ненужните книги често били разделяни на отделни листове, почиствали ги от мастилото, след това ги съшивали и пишели нов текст. Оказало се, че в Палимпсеста на Архимед много от първоначалните текстове всъщност са копия на трудовете на древния математик и че сред тях присъства почти в пълен обем въжделеният „Метод на механичните теореми”.

Откритието вдигнало шум и дори попаднало на първите страници на „Ню Йорк таймс”.

Приключенията продължават

Интересът към трудовете на Архимед се възродил едва през 1971 г. Специалистът по древногръцка култура от Оксфорд Найджъл Уилсън обърнал внимание на някои думи в документ от Кембриджката библиотека (въпросната страница на Тишендорф), които според него се употребявали само от Архимед.

Уилсън получил разрешение да изследва по-внимателно документа и не само потвърдил, че страницата е част от Палимпсеста, но и доказал, че текстът може да се възстанови напълно с помощта на недостъпни по-рано технологии (като ултравиолетовата светлина например). Оставало само да се намери потъналият в небитието кодекс.

Окончателното завръщане

През 1991 г. служител в аукционната къща „Кристис” получил писмо от френско семейство, което желаело да пусне на търг въпросния Палимпсест. В резултат на сензационния търг документът бил продаден за 2 млн. долара на анонимен милиардер.

Когато доктор Уил Ноел, отговарящ за ръкописите на Художествения музей по изкуствата „Уолтърс“ в Балтимор (САЩ), се обърнал към агента на собственика с молба да предостави кодекса за изучаване, инициативата му била възприета с ентусиазъм. Милиардерът бил спечелил богатството си с помощта на високите технологии и затова имал определен интерес към науката.

От 1999 до 2008 г. група специалисти работели с Палимпсеста на Архимед. Документът бил старателно реставриран. А най-новите методи за сканиране (в диапазоните от инфрачервен до рентгенов) и компютърната обработка помогнали да се възстанови всичко, което е възможно – дори невидимите букви.

Защо обаче това е толкова важно?! Отдавна е известно, че Архимед често работел с изключително големи числа и с много малки величини. Например за изчисляване на дължината на окръжността той я вписвал в многоъгълник с голям брой страни, но с малка дължина. Това приближава към важните в математиката безкрайно големи и малки величини. Но оперирал ли е Архимед с истинска математическа безкрайност?

Мнозина възприемат безкрайността просто като абстракция. Но тя лежи в основата на математическия анализ – фундаментален за всички съвременни инженерни, физически и дори икономически изчисления. Без него не може да се построи небостъргач, да се конструира самолет или да се изчисли изстрелването на спътник в орбита. Съвременният математически анализ е бил заложен от Нютон и Лайбниц в края на ХVII век и скоро светът започва да се променя.

Именно работата с безкрайността е дала технологичната мощ на нашата цивилизация. Благодарение на откриването и възстановяването на Палимпсеста днес знаем със сигурност, че

за Архимед безкрайността е била работен инструмент.

Забавното е, че Архимед доста често използва това, което в съвременната математика се нарича суми на Риман в чест на известния математик от… ХIХ век!?

Очевидно е, някои от методите му са дошли от „друг свят” и за съвременния учен те са чужди и неестествени. Не са по-лоши и по-добри от днешните – просто са различни. Това е висша математика, която „генетически” по никакъв начин не е свързана със съвременната.

Какво сме изгубили?

Жалко, но откриването на забравения ръкопис на Архимед е закъсняло. През ХХ в. то става сензация, но… само в историята на науката. А какво би се случило, ако този ръкопис е попаднал в ръцете на учените 100 години по-рано? Ако още в училище са го изучавали Нютон, Коперник или Леонардо?

Даже за математиците от ХIХ в. този труд представлявал огромен академичен интерес. За учените от ХVII – ХVIII в. значението му било огромно. А ако попаднел в нужните ръце в епохата на Ренесанса, би предизвикал ефекта на взривена бомба и напълно би прекроил бъдещото развитие на математиката и на инженерната мисъл.

Какво сме изгубили, лишени от достъпа до тази антична книга? Градове на Марс, междузвездни космически кораби, екологично чисти термоядрени реактори? Остава ни само да гадаем…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви