Екатерина Капрова
Какво мисля

Днес парламентът прие промени в закона за личните данни. С това се дава възможност държавни органи и администрацията да проверяват медийни публикации, както и да отказват достъп до информация. Вече ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса със защитата на личните данни.

Ура!

Ура за престъпниците, които вече ще могат да съдят всеки журналист, който е написал, че са такива. Понеже се нарушава баланса. Не, че сега не го правят, но поне се занимават само единици, които си разпознават инициалите в някоя публикация, информацията за която е подадена от полицията или от прокуратурата. Сега може направо да затворят и пресцентровете на тези институции. Каква полза от тях? Щом няма да може да се пише за дейността им.

Ура за политиците,

които също могат да съдят журналистите, ако някой от тях си позволи да изнесе данни за кражби и злоупотреби, за рекет и скандали, в които са замесени.  И за партиите, чиито лидери вече ще бъдат спокойни по изборите, защото освен, че никой няма да посмее да им извади ключа за гардероба със скелетите, но и няма да може и гък да каже за купуването на гласове или фалшифицирането на бюлетини.

Ура за олигарсите,

които ще могат да си крадат на воля, да фалират фирми, да ограбват работниците си и няма да дават информация за това, защото имат право да запушат устата на медиите.

Ура за банките,

които могат спокойно да си обират сметките на клиентите и собствениците им да изчезват, а журналистите няма да могат да ги разкриват.

Ура за администрациите,

които ще могат да отказват информация на медиите без да се обясняват, ако това не им е изгодно.

Ура за фирмите,

които строят на плажа, които некачествено ремонтират пътища, които съсипват жилища, вместо да ги санират, които мамят клиентите си и не спазват договорите си, които оставят недовършени блокове и могат да се измъкнат, защото нямаме право да публикуваме имената и далаверите им.

Ура за цялото общество,

което вече ще живее в страх, защото няма да знае на кого да се довери, когато тегли кредит, когато подписва договор, когато е жертва на престъпление, когато умират деца заради лекарска грешка, когато фирмата не му плаща заплата, когато изнасилят някоя жена, когато набият младежа в училище, когато наглец те блъсне на пешеходна пътека и избяга,  когато данъчния ти поиска подкуп, когато, когато, когато… се сблъскаш с каквато и да е нередност в живота си, трябва да мълчиш.

Поискаш ли информация, може да ти откажат и то законово. На медии не можеш да се оплачеш, защото и те нямат право нито да се ровят, нито да публикуват данни, нито да кажат нечие име, нито фирма, нито дори инициали. Направят ли го, ще ги спукат от съдебни дела.

Както вече пророкувах преди година – настава време на страх и мрак. Добре дошли в 1984г.  Всички те подслушват, отвсякъде те гледат, даже мислите ти знаят, а ти си длъжен да мълчиш.

Ура!

Екатерина Капрова

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви