Не всичко е просто

Съществуват много неща в света, които ни е трудно да разберем. Но трябва да признаем, че има и съвсем прости идеи и понятия, достъпни за разбирането на всички ни. Само че, както често се случва в живота, когато започнете да се задълбавате в тези прости идеи, просто се оказва, че сте се сблъскали с трудно решима задача.

Уравнението 1+1=2 вероятно е най-първата математическа задачка, която решаваме, тъй като събирането и изваждането изглеждат най-простите операции в математиката. Ако имате една ябълка и ви дадат още една, то ще се окажете с две ябълки. Изглежда, че това е просто равенство, което е известно на всички още от първите седем години.

Просто математическо доказателство на 1+1=2 – от 300 страници

Трудно е да повярваме, но доказателството на 1+1=2 представлява труд от над 300 страници и то не е било доказано до ХХ век.

В началото на ХХ век математикът Бъртранд Ръсел решил убедително да докаже, че математиката работи, като започне с прости понятия, които знаем, като докаже, че 1+1=2.

Само че тази изглеждаща проста задача всъщност заела 372 страници сложни изчисления на математика философ. Решението било публикувано в тритомния труд Principia Mathematica („Принципи на математиката“).

Определяне на „почти вероятно“ в теорията на вероятностите

Ако искаме да кажем, че някое събитие почти вероятно ще се случи, как да го обясним на малко дете? Може би ще кажете, че събитието практически гарантирано ще се случи, но тогава ще ви се наложи да обяснявате какво е това „практически“, което още повече усложнява задачата.

Става дума за това, че „почти вероятно“ е много неопределено понятие. За щастие то съществува в статистическата математика, където е обяснено подробно. За нещастие, това обяснение изглежда доста заплашително.

Ако се изрази по-просто, дори ако при събитие с 100-процентова вероятност това, че то ще се случи, не означава задължително, че се случи.

Например, ако хвърлите монета милион пъти, статистическите шансове на монетата да падне на лицевата страна поне веднъж фактически е равна на единица. Но съществуват шансове, че монетата всеки път ще пада на обратната страна.

И макар вероятността, че събитието ще се случи, е гарантирано във всички отношения, то е невъзможно това да се твърди.

Как работи велосипедът?

Велосипедите съществуват повече от 100 години и откакто са били изобретени, сме усвоили наземни, морски и въздушни видове пътешествия. Имаме самолети, които обикалят света за броени часове, и изглежда, че всичко за простия велосипед ни е отдавна известно. Само че не е така и учените досега спорят как работи велосипедът, или по-точно как остава устойчив.

Дълго време се смятало, че жироскопичната сила на въртене на колелата задържала велосипеда, но когато учените разработили специален велосипед с устройство, което противодействало на жироскопичното действие на колелата, той си оставал стабилен и никой не може да обясни защо.

А тъй като динамичните свойства на велосипеда не се явяват научна област, за която учените искат да губят своето време, може и да не разберем скоро отговора.

Каква е дължината на връвчицата?

Ако някой ви даде парче връв и ви попита колко е дълга, ще решите, че отговорът на този въпрос е много прост. Но когато този въпрос бил зададен на учени, отговорът бил: „това зависи от редица фактори“, а по-точно от това, кого питате.

Математиците ще кажат, че късче връв може теоретично да има безкрайна дължина, докато физиците ще твърдят, че поради природата на субатомната физика и факта, че атомите могат да бъдат на две места едновременно, точното измерване на дължината на връвчицата се явява невъзможно.

Защо човекът се прозява?

Прозявката не е докрай разбрано явление. Дори самите разговори за прозяване могат да ни накарат да разтворим уста. Не съществуват функции, подобни на нея.

Вероятно ви е известна теорията, че целта на прозяването е поддържането на яснота на съзнанието, тъй като при прозяване гълтаме допълнителна порция кислород. Това е съвсем разумно, тъй като най-често се прозяваме, когато сме уморени и ни е скучно, и когато имаме нужда от допълнителен прилив на енергия.

Но експериментите опровергали това твърдение. Всъщност не съществува общоприета теория за причините за прозяването. Има също теория, че прозявката охлажда мозъка, понеже експерименти доказали, че по време на прозяване се променя температурата на мозъка. Само че отговор на това, защо прозявката е заразна, също няма.

Къде е дясно и къде е ляво?

Как ще обясните понятията „ляво“ и „дясно“ на някой, който не знае какво означават тези думи? Ще започнете да обяснявате от гледна точка на вашето относително положение по отношение на неподвижен обект? Или ще опитате да мислите нестандартно и ще се обърнете към въртенето на Земята?

Ами ако ви се наложи да обясните тези понятия на пришълец, чиято планета се върти различно, или на някого, който не вижда? Този въпрос заема умовете на философите много години, тъй като в отсъствието на опорна точка е много трудно да се определи що е ляво и що – дясно.

Немският философ Имануел Кант веднъж казал: „Нека си представим, че първото създадено нещо била човешката ръка и че това трябвало да бъде дясната или лявата ръка.“ Само че с една ръка е невъзможно да се обясни коя е тази ръка без присъствието на другата.

Дясната и лявата ръка се отличават една от друга, но ако ви е необходимо да ги опишете, описанието ще бъде еднакво, тъй като те са еднакви. Само че са различни, понеже лявата ръка не влиза в дясната ръкавица. И ето тази разлика е невъзможно да се опише без присъствието на другата ръка.

За сведение съществува книга от 400 страници, посветена на философията за дясно и ляво.

Получаваме удоволствие не от удоволствие

Удоволствието е особено нещо, тъй като е субективно. На всеки човек, който обича определена храна, песен или филм, ще се намери друг, който ненавижда всичко изброено.

Струва ни се, че причината, поради която се наслаждаваме на нещо, е фактът, че това ни носи удоволствие, но учените са доказали, че невинаги е така.

Например човек може да се убеди, че му харесва определена храна или вино, ако му се каже, че това е много скъпо. Удоволствието тук не се явява главен фактор. В маркетинга това явление е известно като „ефекта Чивъс Регал“, наречен в чест на шотландското уиски с аналогично название, чиито продажби нараснали след вдигането на цената на продукта.

Също били проведени експерименти, в които експерти по виното били накарани да мислят, че евтина бутилка вино била изключителна селекция, като променили етикета. Удоволствието от продукта се основавало не на любовта и на достойната оценка на виното, а само на факта, че някой е казал, че то е добро.

Защо ни хапят комарите?

Ако някога са ви хапали комари (а ние сме сигурни, че това е така), то вероятно сте чували версии по въпроса защо са го направили. Вината може да е на вашата миризма, кръвната ви група или тениската ви.

Учените смятат, че всички тези фактори могат да накарат комара да ухапе именно вас. Така 20% от хората са необяснимо привлекателни за комарите и никой не може да стигне до съгласие защо се случва това.

Прост отговор може да е нещо в кръвта на човека, което привлича жилещите насекоми. Но изглежда, че комарите се привличат от химичен сигнал, подаван от тялото и присъстващ при 85% от хората. Това обяснява защо някои хора почти никога не са докосвани от комари.

Също има теория, че комарите се привличат от ярки цветове. С други думи, вината е на вашата дреха.

Камък, ножица, хартия – най-сериозната игра в света

Нищо не може да бъде по-просто от играта „камък, ножица, хартия“ и тя е най-добрият начин да се реши спор, тъй като всичко се решава от случайността.

Но не всичко е толкова просто. Съществуват десетки изследвания, посветени на тази тема. Играта станала любима тема на изследване на психолози, тъй като е тясно преплетена с подсъзнателната реакция на човека и теорията на играта.

Във връзка с това съществуват десетки стратегии за получаване на преимущество в играта, включително игра със завързани очи, за да се избегне подсъзнателното влияние на езика на тялото на противника.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви