Екатерина Капрова

Когато написах, че съм против кърменето в молове, бях обвинена в сексизъм. Когато написах, че съм против някакви организации да печелят пари на гърба на хомосексуалистите, бях обвинена в хомофобия. Когато написах, че съм против бежанци да нахлуват в Европа, имаше и такива, които ме обвиниха в расизъм. Така беше и с циганите. Сега ще напиша нещо, което пак ще ми донесе някакво обвинение, но не знам как точно се нарича тази „фобия“ или „сизъм“.

Става въпрос за това, че ни управляват хора без семейства и/или деца.

Това, разбир се е личен избор на всеки човек – дали да създава семейство и поколение. Но когато става въпрос за хора, които решават бъдещето на нашите деца, мисля, че вече става проблем на цялото общество.

Когато националните тайни служби на всяка държава избират хора, които да участват в опасни мисии или да стават парвителствени агенти, шпиони, изпълнители на различни мокри поръчки, се спират на хора, които нямат семейства. Намират ги в домове за сираци или сред необвързаните мъже и жени с качества. Поне така сме виждали, че става по филмите. Но вероятно е истина. Логично е. Тези хора не се страхуват, защото няма за кого. Обикновено е най-страшна мисълта да не пострадат близките ти, особено децата. Тогава си зависим, уязвим и можеш да бъдеш манипулиран. А когато имаш само собствени я си живот, решаваш само сам за себе си как да живееш и често не ти пука какво ще остане след теб.

Сигурно сте чули една поговорка, май беше индианска:

„Ние не сме наследили Земята от дедите си, а сме я взели назаем от децата си“.

Значи ако няма на кого да я оставиш, все едно какво ще се случи след теб. Тоест може да живееш само, за да облагодетелстваш себе си. Лично.

А се оказва, че много от хората, които днес решават бъдещето ни, нашето и на нашите деца, нямат собствени.

Това са германския канцлер Ангела Меркел, премиерите на Великобритания – Тереза Мей, на Италия – Паоло Джентилони, на Холандия – Марк Рюте, на Шотландия – Никола Стърджън и на Люксембург – Ксавие Бетел, който не крие своята хомосексуалност и има сключен брак с партньора си. Деца няма и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Френският президент Еманюел Макрон и шведският министър-председател Стефан Льовен пък нямат биологични деца.

За европейските граждани, които имат по-различно от нас усещане за род и семейство, това може би няма особено значение. Те и при майките си ходят с предварителна уговорка и само по празници, и то ако ги поканят. За нас обаче това е особено болезнен въпрос. Защото точно това съзнание – за оцеляването на рода, ни е съхранило и като народ, и като държава.

Ще кажете

Левски е нямал деца

и така нататък. Но тези хора са били с друга мисия и никой дори не си помисля, че животът им е бил посветен само на собственото им благоденствие. Нали си спомняте: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само себе си“. Това е съвсем друго, нали.

А въпросните европейски лидери ни показват съвсем ясно, че им е все тая за народа. Едната пусна ордите диваци в страната си и се прави, че не вижда, как те грабят и изнасилват местните хора, нейният народ. Другата се опитва да се задържи на върха с цената на страданието на своя народ, който не иска да направи нещо, на което тя държи. Само защото обратното ще попречи на кариерата й. Французинът пък се прави, че не вижда как целият му поверен народ протестира срещу него и неговите антинародни решиния. Юнкер пък налага решения на целия ЕС докато е пиян. Вече стана ясно какво искам да кажа, нали. Хич не им пука.

Може би това е целта –

да станем само цифри в някаква статистика, обвързани с кредити от техните банки, живеещи под наем, работещи каквото не ни харесва, за да си плащаме сметките, обезверени, нещастни, манипулируеми, съгласяващи се, бедни, натиснати и безволеви, оцеляващи избиратели.

Даже църквата се опитва да ни убеди и то вече две хиляди години, че 33-годишният Исус е бил без жена и деца. Въпреки, че еврейският закон е бил различен и всеки мъж на неговата възраст е трябвало да се задоми. Но това е спор, в който не искам да влизам, че е много дълъг и църквата и тя ще вземе да ме обвинява в някаква ерес.

Дали това е световна конспирация, или светът е тръгнал нагоре по лайняната река без гребла – все едно. Крайният резултат е един и същ. И не ми харесва. Най-малкото, в което може да ме обвините сега е черногледство. И ще бъда много щастлива, ако някой ме убеди в обратното.
Екатерина Капрова

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви