Св. Атанас

Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики, участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донасъл световна слава на богослов. Той е роден през 295 г. в Александрия. Почитаме светеца на 18 януари, заедно с архиепископ Кирил, двамата спасили християнството от арианството и несторианството.

Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан „сладки и медени“. Смятало се, че

на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят.

Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. В миналото, на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта, ако нямали, се запасявали.

Казвали, че

от този ден денят нараства „колко скача 3-годишен елен“.

В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. „Дебел сняг – дебел комат“ – имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.

В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.

Традиции и обичаи на Атанасовден

Според народните вярвания свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”.

Затова празникът е известен още и като Среди зима.

Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

Поверия

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви