луната - база на извънземни

Някои учени не изключват присъствието извънземен разум на Луната. Когато астронавтите за пръв път стъпиха на повърхността на Луната, те, разбира се, не намериха там лунни жители. Но хората от космическата ера не очакваха нищо друго. Въпреки това, след известната стъпка на Нийл Армстронг, нощното ни светило продължава да ни поднася загадка след загадка.

Трудно е да се каже как е изглеждала нашата планета в онези древни времена, когато космическият кораб под името „Луна“ се появява в околоземна орбита. И какви опустошителни бедствия са съпровождали това събитие? Откъде идва нощното ни светило, от кого и за каква цел е създадено? Защо се е настанило точно до нашата планета?

Въпросът за съществуването на днешния екипаж или население в рамките на Луната няма да остане извън хипотезата.

Или нейните разумни жители са измрели за последните милиарди години? А може би в космическата гробница и сега работят машини, създадени от ръцете на древните предци на междузвездните скитници?

От гледна точка на сегашните ни познания е напълно разбираемо, че космическият суперкораб трябва да бъде с много твърда метална конструкция.

През юли 1969 г., преди първия космонавт Нийл Армстронг да стъпи на Луната, върху нейната повърхност са спуснати резервоари за гориво. Те бяха използвани от безпилотни кораби, извършвали разузнавателни мисии. Тогава там е спуснат и сеизмограф. Това устройство започна да предава информация на Хюстън за вибрациите на лунната кора.

Данните, изпратени на Земята, изненадват учените. Оказало се, че ударът на 12- тонния резервоар върху повърхността на нашия спътник е предизвикал локално „лунотресение“. Много астрофизици предполагат, че под скалната повърхност има метална обвивка, която се намира около ядрото на Луната. Анализирайки скоростта на разпространението на сеизмичните вълни в този вероятно метален корпус обаче, учените изчисляват, че неговата горна граница се намира на дълбочина от 70 км. А самата обвивка има приблизително същата дебелина.

Един от астрофизиците твърди, че във вътрешността на Луната може да се намира невероятно голямо, почти празно пространство с обем от 73,5 милиона кубически километра. То е предназначено за машини, обслужващи движението и ремонта на космическия суперкораб, устройства за външно наблюдение. Както и занякои конструкции, осигуряващи връзка на броневата обшивка с вътрешните съоръжения.

Възможно е 80 процента от масата на Луната, намираща се в дълбините й зад обслужващия пояс, да е полезен товар на кораба. Идеите за неговото съдържанието и предназначението му, надхвърлят разумните предположения.

В края на 70-те години е направен компютърен анализ на метала,

от който трябва да се състои черупката на Луната. Измервайки скоростта на разпространението на звука, експерти заключават, че е съставено от никел, берилий, волфрам, ванадий и някои други елементи.

При това желязото е сравнително малко. Такъв състав би бил идеална броня, предпазваща от механични аварии и освен това напълно антикорозионен. И само един от тези анализи показва, че е абсолютно невъзможно такава черупка да се образува естествено.

Сеизмографи засекли също така и повтарящ се на всеки 30 минути и продължаващ една минута постоянен сигнал с висока честота. Той идвал от вътрешността на Луната от дълбочина от около 960 километра. Може би това е някакво автоматично устройство, захранващо се от топлинна (или друга) енергия. Което е програмирано за да изпраща сигнала си във вечността?

Астрономите са наблюдавали и появяващи се от време на време на лунната повърхност струйки газ, който веднага се разсейвал. Една хипотеза предполага, че това е ефект на все още действащ и досега източник на енергия на хипотетичния кораб, който ние наричаме „Луна“. Възможно е той целенасочено да е бил повреден и лишен от обитатели от времето на истинска звездна война в невъобразимо далечното минало.

Повърхността на Луната е много подобна на територия, подложена на „килимно“ бомбардиране.

Статистически е невъзможно метеорити с еднакъв размер и маса да създадат правилно разположените кратери на лунната повърхност. И такива има много на Луната.

Може би това е било тогава, когато Луната не е била спътник на Земята? Това е много възможно. Оказва се, че на нито една древна карта на звездното небе (преди 10-11 хиляди години) Луната не е отбелязана. Сравнявайки това с мита за всемирния потоп (който в една или друга форма присъства във всички религии на древните цивилизации), можем да предположим, че именно появата на Луната върху земната орбита е довела до тези бедствия.

Много съвременни астрофизици са склонни към такава хипотеза, основана на резултатите от техните изследвания и изчисления.

По-късно, след появата на Луната на хоризонта на Земята, в много страни възникват легенди за хора, богове и същества които пристигат на Земята от Новия свят. Има рисунки на древните маи с изображения на богове, слизащи от Луната. Има кавказки митове за пристигането на железни същества от Луната.

Затова може да се твърди, че Луната е дошла при нас от космоса.

Но дали тя е обикновен неголям спътник или е нещо съвсем различно?

През 70-те години на миналия век, известният съветски астрофизик Теодор Шкловски от АН на СССР изразява мнение, че Луната може да е мъртъв, безжизнен кораб на извънземна цивилизация, непроницаема космическа сонда.

През 1968 г. издателството на Националната космическа агенция на САЩ (НАСА) публикува каталог на лунните аномалии. Каталогът обхваща наблюдения в продължение на четири века!

Дават се 579 примери, не намерили обяснение досега: движещи се светещи обекти, геометрични фигури, изчезващи кратери цветни траншеи, удължаващи се със скорост от шест километра в час, появата и изчезването на някакви „стени“, гигантски куполи, които променят цвета си. И накрая, наблюдаваният на 26 ноември 1956 г. голям светещ обект, наречен „Малтийски кръст“ и т.н.

През 1940 г., на видимата страна на Луната на много места се наблюдават светещи точки , които се движат със скорост от 2 до 7 километра в секунда. Добре известният руски радиоастроном Алекс Архипов пише на страниците на британското списание Elying Sauce Peview (№ 2, 1995), че Луната може да бъде станция на „извънземни“, наблюдаващи живота на Земята.

Луната все повече вълнува човечеството. Лунните програми на САЩ – „Рейнджъри“, „Oрбитъри“, „Аполо“ са заснели над 150 000 фотографии, изобразяващи мистериозни обекти и структури на извънземни цивилизации на Луната. НАСА вече не показва тази информация.

Различни учени са изучавали и изследвали Л:уната в рамките на собствените си интереси, но все още няма нито една обща картина. Различни оптични и движещи се явления на Луната са заснемани многократно.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви