Махалото на Фуко

Той е роден в Париж през 1819 г., в семейството на издател. Записва се да учи медицина. Но много скоро открива, че влечението му е към физичните науки. И започва работа в Парижката обсерватория. И слава Богу, защото иначе светът едва ли щеше да знае нещо за Махалото на Фуко.

В дневника си за 8 януари 1851 година френският физик Жан Бернар Леон Фуко описва своя експеримент. Чрез него той получава нагледно доказателство за въртенето на Земята. “Апаратурата”, която сам конструира, представлява махало – 5-килограмова медна топка, окачена за тавана на кабинета му на двуметрова корда.

След като разлюлява махалото, Фуко наблюдава как се променя плоскостта, в която то се люлее. Понеже за това отместване няма никаква причина, физикът достига до извода, че наблюдаваната промяна на плоскостта на люлеене не е нищо друго, а нагледно доказателство за въртенето на Земята и въздействието на ускорението, породено от това въртене, върху махалото.

В два часа през нощта Фуко описва в работния си дневник какво е наблюдавал. След почти един месец, на 3 февруари, ученият кани академиците от Парижката обсерватория и им демонстрира прибора си, който в последствие ще бъде наречен “махало на Фуко”.

Махалото е поставено в парижкия Пантеон. За тавана е закрепена стоманена нишка с дължина 67 метра, за която е закачена метална топка с тегло 28 килограма. Закрепването на махалото му позволява да се люлее във всички посоки. За металната сфера е закрепено тънко метално острие, а под точката на закрепване на махалото е очертана с пясък окръжност с диаметър шест метра.

Целта е металното острие да оставя следа върху пясъчната окръжност след всеки мах на махалото. За да се избегне всякакво влияние при пускането на махалото, засилването му е “автоматизирано” – завързват го в изходна позиция и после прегарят държащото го въже.

При тази дължина на окачването периодът на люлеене на махалото е 16,4 секунди. При всеки следващ мах се наблюдава отклонение спрямо предходната позиция при пресичането на пясъчната окръжност. Отместването всеки път е около 3 милиметра, а за един час плоскостта на люлеене на махалото се завърта на повече от 11° по часовниковата стрелка.

Махалото на Фуко влиза в историята на науката като първия експеримент,

който нагледно доказва правотата на хипотезата, че Земята се върти.

Година по-късно, през 1852 година, Жан Бернар Леон Фуко конструира и първия жироскоп, като преди това /1850 г./ измерва скоростта на светлината във въздух и вода, използвайки система от въртящи се огледала.

Той е първият учен, който заснема повърхността на Слънцето. Открива вихровите токове, Пръв изработва главно огледало (рефлектор) от стъкло, като създава един от методите на посребряване на стъклото.

Умира на 11 февруари 1868 година в Париж на 48-годишна възраст вероятно от множествена склероза. Погребан е в гробището Монмартр.

В негова памет името му носи един от кратерите на Луната

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви