Тройката

В края на някогашния Бургас се е оформило място, където се правели големите пазари. Там селяните разпрягали каруците и  продавали стоката си: зеленчуци, плодове, царевица, жито. На това място се е намирал и сладкия „Татарски кладенец“, ползван активно от гражданството до 1930 година.

Бургазлии са нарекли мястото „Пазарни”.

През 1908 г. площада е определен за публични събрания.

Там опъвали шатри гостуващите циркове и правели панаирите. Около това пазарно пространство започнало изграждането на нови сгради. Ако мислено тръгнем от сегашната ул. „Сливница“ на север и направим един кръг около площада ще видим как постепенно се е застроявало по различно време.Ъгловата двуетажна къща, запазена и днес е построена през 1925 год. от братя Маринкьови. До нея бил изграден триетажен хотел собственост на Алекси и Марин Маринкьови и сестра им Цана Райкова. Следвал ханът носещ тяхното фамилно име, който през 1924 год. е съборен и направена нова пристройка към хотела. В по ново време през 50-те год. в партерния етаж е настанено читалище „Пробуда“, а на горните етажи канцелариите на Металургпроект. Сега на това място се издига  Търговски център „Трия Сити“.

Тройката

Стигаме до сградите към мелницата на Хаджипетрови, складови и административни помещения. През 1916 год. пожар разрушава част от тях, но през 1923 год. са реконструирани и надстроени по проект на Рикардо Тоскани.

 

Идеята при началното проектиране на бургаския площад било да наподобява площад „Етоал“ / б.п. звезда/ в Париж, който събирал 12 булеварда в една точка, увенчани от монументална Триумфална арка. Доста смела идея, но все пак осъществена.

Новият площад е планиран  на площ 19 327 кв.м., като в него се вливали 11 улици.

Към проекта имало и допълнение в центъра да бъде поставен паметник. Но по онова време това не се осъществило.

Площадът постепенно се е благоустроявал и залесявал. Изградени били цветни алеи, а пешеходните – красиво павирани.

Започнало жилищно и търговско застрояване. До склада за брашно на Хаджипетрови /сега книжарница „Хеликон“/, търговецът на кожи  Тодор Моллов построява двуетажна къща. През 2015 год.е съборена и на нейно място се издига нова административна сграда.
Около площада се строяли складове, работилници за ремонт, дюкяни, пивници…

Там е била и фурната на Павел Костадинов, от която се е разнасял апетитен мирис на хляб и прясно изпечени кифли с шипков мармалад. До нея е била пивница  „Тройката „ построена около 1932 год., а по късно прекръстена на

ресторант  „Варшава“.

Варшава

Какво общо може да има столицата на Полша с един бургаски ресторант така и не е ясно, но старите бургазлии още помнят какви вкусни кебапчета и мешени скари се сервирали там, а сервитьорите бързали да донесат регали с вино или бира според сезона.

Плочата на втория етаж се е ползвала за лятно заведение. Имало и певица с музикален съпровод. Фурната и ресторанта са изравнени със земята по време на строежа на Културния дом на НХК през 1973-75 год.

Пресичаме ул. „Александровска „ и продължаваме виртуалната разходка около площада. На ъгъла е била къщата на д-р Стефан Станчев. Партерния етаж бил лекарски кабинет, а до него фурна на военните. През 1950 год. там се настанява първата Стоматологична поликлиника.

Близо до тях е била сладкарница „Пчела“ с вкусните саралии, сиропирани тиквички и леко резливата боза.

Всичко това е съборено, за да се построи през 1980 год. Партиен дом. През 1990 год. след национализиране е дадена на новосъздадения Бургаски свободен университет. През 2004 год. сградата става Съдебна палата.

На площад  „ Пазарни „ е била построена и

къщата на първия бургаски индустриалец Иван Хаджипетров,

проектирана отново от Рикардо Тоскани / сградата е запазена и до днес/. След национализацията през 1947 год. къщата е използвана за обществени нужди като съветско консулство. Помещенията са били и детска ясла до реституцията през 1990 год.

Пак около площада са били магазинът за галантерия на Тодор Мундров и грънчарницата на Бъчварови / родители на известната бургаска художничка Виолета Масларова/.

През годините многократно са правени преустройства, премахвани са сгради, сменяли се собственици и обитатели, градинари упражнявали своята фантазия, за да бъде площада зелен и цветен. Най-много се променяло името.

От площад „ Пазарни“ през 1930 до 1944 год. става за кратко „Царица Йоана „, а през 1949 год. приема името „Георги Димитров“.

През 1934 год. в центъра на площада е издигнат висок стълб с 3 осветителни тела, който дава днешното му име „Тройката“.

Улични фотографи са заемали стратегическа позиция, за да заснимат ученици и семейства с деца пресичащи площада.

В по ново време в партерните етажи на къщите на д-р Карамболов, д-р Карагьозов, д-р Кобарелов /съборени за строежа на Бургаския ЦУМ/ са се помещавали: вегетарианска закусвалня „Здраве“ /преди това е било пивница  „Сунгурларе“/,  фурна, гастроном, галенова работилница, аптечно управление,  лимонаден цех, а етажите са били препълнени с обитатели поради жилищната криза.

Стигаме до края на площада, където през 70-те год. на миналия век, на ъгъла се е помещаваше закусвалня „Люлин“.

Там продаваха и бургаския „специалитет“ с гръмкото име „Странджанка“

/ филийка намазана с кайма и запечена на скара, по желание можеше да се намаже с лютеница/. За да не си тръгне човек с празни ръце можеше да си отнесеш за вкъщи топли кебапчета в книжна кесия.

Тройката

Закусвалня „Люлин“, за която е била разположена джамията…в дъното се вижда сградата на училище „Св.Св Кирил и Методий“

Малко хора знаят, че точно зад закусвалнята е имало и джамия „Азизие“, издигната през 1861-1862 год. в чест на султан Абдул Азиз от заселилите се по това време в Бургас татари от Крим. Бургазлии са я наричали Татарската джамия. Тя била измазана отвън  и изрисувана с мотиви от Корана. Минарето било ниско само 12 м. и съборено през 1940 год. Цялата сграда е разрушена през 70-те години. А от квартала не е останало нищо освен грамадна яма.

Но да се върнем на площада. Там се е случвало всичко важно за града. На това място на  22.09.1908 год. пред бургазлии е обявена независимостта на България. През 1919 год. стотици хора излизат на протест срещу позорния Ньойски договор.

И пак на същото място през 1945 год. гражданите посрещнали съветските войници на маршал Толбухин. В чест на това събитие на 20 февруари 1953 год.

по случай 35-тата годишнина от създаването на Червената армия се прави първата копка на паметника наречен „Альоша“.

Тройката

Върху внушителен  24-метров монумент е поставена 6 метрова бронзова фигура на съветски войник. След откриването му на  9 май 1954 год. бургазлии извили кръшни народни хора. Веднага след политическите промени през 1989 год. паметникът става обект на остри дебати дали да бъде запазен или премахнат.

Имало е години когато по площада се разхождали гълъби, а децата играели на воля без да се страхуват от автомобили.

Сградите не надвишавали 3 етажа.

Години в които всяка вечер след 22.30 часа, площада се миел с вода. Даже имало и спирка на градските автобуси.

Сега площадът отново е променен и вече не е звезда. Голяма част от къщите вече ги няма. Съборени за да изникнат големите мастодонти. Няма зеленина, защото това било площад, а не парк. Старите дърветата са десетина. Няма стария красив фонтан. Някои харесват новата визия на площада, други не. Едни живеят със спомените, а други нямат такива. Дано не изчезнат и последните сгради, които говорят за миналото и за историята на Бургас.

 автор: Соня Кехлибарева

Източник: http://socbg.com

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви