Наполеон в Египет

В края на 18 век Франция има нов кумир – Наполеон Бонапарт, блестящ офицер, прочут пълководец, който може да разгроми основния враг на страната – Британия.
Но вместо да реализира тази задача, Бонапарт се отправя към Египет.
И досега не е ясно каква е тайната на този поход на френския император.

На 7 декември 1797 г. Наполеон Бонапарт триумфално се връща от италианския поход. Това е първата военна кампания на 28-годишния пълководец. Неговата армия доставя на Франция много богатства, отмъкнати от италиански градове. Директорията си дава вид, че се радва на появяването на военачалник с такъв мащаб; в същото време търси трескаво начин да го отстрани от държавата, например да го изпрати на война с Англия, но Наполеон предлага да завоюва Египет. Републиканското правителство на Франция радостно са захваща за тази идея.

Африканските миражи

Когато се говори за похода на Наполеон в Египет, се посочват няколко причини, поради които той не влиза във война с Британия. Първо, Франция няма нормален флот, за да й се противопостави. След като се връща от Италия, Наполеон посещава Северна Франция, където изследва възможността за нападение срещу Британия и стига до извода, че английският флот много лесно ще разбие френската експедиция, така че нападението на Англия по море според него е чист авантюризъм.
Въпреки това Наполеон предлага плуване по море и използването на флота срещу

Египет.

Може да се предположи, че експедицията на Бонапарт в Египет означава нещо повече за Франция отколкото нападението срещу Британия.
Риск или сметка?

Има и друга сериозна причина, която обяснява египетския поход на Наполеон. Хитрият корсиканец искал да срине колониалната търговия на Англия и да използва Египет като форпост за завоюването на Индия. Наполеон е авантюрист, но не чак толкова; той е по-скоро блестящ стратег, с отлични математически способности и сметнал, че за да покори Британия, му трябва 120-хилядна армия, а за египетския поход му е нужна 32-хилядна войска. А от Египет съвсем спокойно ще стигне до въжделената Калкута и ще забие там френския флаг.

През 1796 г. Директорията поръчва на Бонапарт да разгледа план за нахлуване в Египет; той го проучва и го връща на правителството със заключението, че то е невъзможно.

Но след две години младият пълководец сменя коренно позицията си. Защо? В това време той научава нещо, което заслепява дори негови трезв и прагматичен ум и го кара да забрави трудностите на морския път, недостатъчното въоръжение, горещините и др.

Наполеон се готви много внимателно за похода в Египет; детайлно проучва всеки войник.

На 19 май 1798 г. 32 хиляди войници се качват на 350 кораба и от Тулон се отправят на юг. По пътя си Наполеон завоюва Малта и на 30 юни френските кораби доближават до бреговете на Египет. Командният състав на френската армия е впечатляващ; той включва най-добрите пълководци в републиката: Бертие, Дезе, Клебен, Лан, Мюрат, Сулковски, Лавалет. Армейските части съпровожда и група учени, с различен профил – математици, географи, историци и литератори: например прославеният в Европа Бертоле, химикът Конте, литераторът Арно, минералогът Доломие, медикът Деженет.

На 1 юли френската армия десантира близо до бреговете на Александрия. На 2 юли градът е завзет. След това Бонапарт тръгва по течението на Нил, на юг, към Кайро.
Населението на Египет включва фелахи – зависими селяни, чергари бедуини и воини мамлюци. Политически Египет е зависим от Турция, но султанът не се намесва във вътрешните му работи. Той обаче в началото на войната се стреми да създаде антифренска коалиция.

На 21 юли 1798 г. Бонапарт води боеве със силите на мамлюците. Битката край пирамидите е победна за французите, но след това следват няколко поражения.
Турският султан изпраща в Египет войски през Сирия; Наполеон тръгва да се срещне с тях. Сирийският поход е крайно тежък – жега, липсата на вода, чумна епидемия. В началото на март 1799 г. французите завземат Яфа; два месеца те изкарват край стените на Акра и на 20 май се налага да прекратят обсадата и да отстъпят.

Местните хора посрещат французите на нож, нападат изостаналите офицери и войници, отравят кладенци с вода, унищожават продоволствие. Още в самото начало става ясно, че планът е неизпълним. Вместо да си даде сметка, че е попаднал в капан, Бонапарт се опитва да се договори с турския султан или мамлюците, но в тази ситуация той се държи неадекватно, сякаш иска да погуби армията си.

Каква е причината за това поведение на корсиканеца?

Всъщност Наполеон не се интересува от френския протекторат над Египет, нито иска да повтори похода на Александър Македонски в Азия. Бонапарт всъщност пристига в Египет за „тайни знания“, за натрупания от няколко хилядолетия масив от знания, създадени от великата египетска цивилизация – астрономия, астрология, инженерство, механика, с една дума знанията за тайните на мирозданието, което се пазело в засипаните с пясък пирамиди и изоставени храмове.

Наполеон като гениален провидец разбира какви предимства ще получи, ако завладее тези знания. Научната експедиция е ядрото на този поход, по времето на който пазели учените като зеницата на окото си, прикривайки ги от куршуми, от бедуински копия и саби. Без тях експедицията губела смисъла си.

175-те учени се справят блестящо със задачата си. Докато редовната армия се сражава в Египет или Сирия, 5-хиляден отряд под командването на генерал Дезе стига до Горен Египет, до остров Елефантина, където се намират древни храмове, които са огледани и изследвани, а всичко ценно – изнесено. По данни на учени на островите Елефантина и Филе, разположени в делтата на Нил, е скрито най-ценното богатство на Древния Египет. Според някои историци учената гвардия на Наполеон открила гробницата на Тутанхамон и изнесла от нея много погребани тайни.

Участници в похода твърдят, е Наполеон лично изследвал Хеопсовата пирамида

и дори провел в нея три дни. Когато побледнял бил изведен от каменните лабиринти и го попитали какво е видял, великият пълководец едва-чуто промълвил: „Все едно няма да повярвате!“ Има данни, че корсиканецът изкарал два часа с мумията на Рамзес Втори…

Събраното от френските учени в Египет знания има много висока цена; те довели до създаването на нови научни области – например египтология, и внесли прелом в живота на човечеството.

Така че Наполеон спечелил битката си на фона на египетските пирамиди, макар че на 23 август 1799 г. той се качил на кораб с най-близкото си обкръжение и поел към родината, изоставяйки армията си на произвола на съдбата. Но незнайно защо загубилият армията си пълководец бил посрещнат триумфално, като победител и герой…

Тайните знания, похитени от египетската цивилизация, са истинските оръжия на Наполеон, които го водят от победа към победа.

Росица Тодорова,Издателство”Распер”

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви