Душата може да си избере друго тяло

Въпросът, дали съществува душата, предизвиква огромен интерес в целия свят. Официалната наука не обсъжда тази тема,  чиято цел е да разберат учените що за субстанция е тя, действително ли е способна да вижда, да чува и да мисли.

В началото на 90-те години огромен интерес предизвика съобщението на доктора по естествени науки Евгений Кугис за уникалните изследвания в Института по физика на полупроводниците в Академията на науките в Литва. Свръхточните изследвания, провеждани почти 12 години, показали, че човекът в момента на смъртта си губи по необясним начин от 3 до 7 грама от теглото си. Много изследователи смятат, че толкова тежи душата, която напуска тялото.

Опити по разпознаване на субстанцията на душата били провеждани в края на 80-те години в института „А. Попов“, в специално създадена лаборатория, под ръководството на професор Виталий Хромов. Учените изяснили, че субстанцията, която ние наричаме „душа“, е сума от вълнови излъчвания на всичките живи клетки в организма.

Душата на изследвания дори била запечатана и изобразена на екрана на монитор. Според съобщение на журналиста, който в тези години разговарял с професор Хромов и присъствал на един от експериментите, душата на екрана имала причудлива форма, напомняща човешки ембрион.

За опитите на Хромов писали фантастични неща. Например че в лабораторията му се извършвали операции по пресаждане на душа. Душата на току-що починал вграждали в тялото на друг човек, който се намирал между живота и смъртта, но който още можело да бъде спасен. Няколко операции били „успешни“, в резултат на което на починали хора – много известни и влиятелни, по този начин бил продължен животът и те известно време живеели в телата на други хора. Фамилиите на „оперираните“, естествено, се пазят в строга тайна.

Душата преминава от тяло в тяло

За възможността душата по изкуствен начин да се мести от едно тяло в друго било известно отдавна, за което писали средновековни мистици.

Обикновено такава замяна на душите се случва спонтанно, без участието на човека, поради някакви неизвестни причини. В човека се вселява чужда „блуждаеща“ душа. Тя живее в тялото с неговата първоначална, родна душа, понякога напълно я заглушава и овладява човешкото същество. Но много често вселилата се душа не се проявява по никакъв начин и напомня за себе си само в някакви екстраординарни моменти или при хипноза.

Има случаи, когато собствената душа напуска човека, и в този момент в освободилото се тяло влиза друга – със собствена памет и натрупан опит. Това по правило се случва, по времето на клинична смърт. От страни това изглежда така: пациентът, „върнал се от онзи свят“, идва на себе си, но не познава нито близките, нито познатите си и не помни нищо от живота си преди клиничната смърт. Но помни нечий чужд живот.

През 70-те години западната преса писала за 12-годишната Елена Маркард, жителка на Западен Берлин. След тежка травма тя се съвзела, но не познавала никого от близките си и не разбирала немския език, на който близките се обръщали към нея. Момичето проговорило на италиански език, който преди не знаела. То заявило, че я наричат Розета Ростиляни, че цял живот живяла в Италия и там починала на възраст 30 години.

От този случай се заинтересували учените.

Те завели Елена-Розета в Италия и там тя познала своя дом и своята дъщеря, към която се обърнала с детското й прозвище.

Такъв случай имало и в Прага през 20-те години по времето на епидемия от испански грип. В една препълнена морга един от „труповете“ неочаквано оживял. Този човек изкарал известно време в болницата и бил изписан, но не се върнал в дома си, а в някаква селска местност, където никой не го познавал. Той влязъл в една къща и казал, че живее там. Казал името и фамилията на стопанина и си спомним много подробности за живота си в тази къща. Полицейското разследване установило, че истинският стопанин починал, а тялото му се намирало в моргата едновременно с тялото на „самозванеца“. Този, последният, знаел всичко за починалия стопанин, макар че никога не се бил срещал с него. В крайна сметка съселяните признали „самозванеца“ за по чудо възкръсналия стопанин на къщата.

Душата на руски художник се вселила в американски войник

Изследователи забелязали, че тези преселвания на души се случвали най-вече по времето на масовата гибел на хора. Случаят с Дейвид Пелендайн, който привлякъл вниманието на цялата научна общност в САЩ, станал в разгара на Втората световна война.

Дейвид бил син на бял мъж и индианка, учил в резерват, нямал кой знае какви успехи и два пъти лежал в затвор за непълнолетни. През 1944 г. той заминал на война в Европа. Там бил ранен, попаднал в плен, немците го изтезавали, а след това, почти умиращ, го пратили в концлагер.

Англичани завзели концлагера, открили тялото на Дейвид, идентифицирали го и се канели да го върнат в родината му, когато забелязали, че в него още има живот. Лекували го в Австрия и Франция, след това го изпратили в САЩ. Дейвид дошъл в съзнание след две и половина години. След като се свестил, той поразил заобикалящите го хора, като заявил: „Името ми е Василий Кандински. Аз съм художник.“ В началото помислили, че момчето бълнува, но поведението му било съвсем адекватно. Говорело английски със силен акцент, който преди това не бил характерен за него. Още по-странно било, че Дейвид знаел руски език, на който никой не го бил учил.

По-късно учените изяснили, че руският художник Кандински починал във Франция

през 1944 г. на 78 години, в същите декемврийски дни, когато Дейвид Пелендайн без признаци на живот лежал в немския концлагер. „Василий“ започнал да рисува картини, които подписвал с фамилията „Кандински“. Изкуствоведите, на които показвали картините му, в един глас заявили, че това е истинският Кандински.

Освен от живопис Дейвид се увличал и по музиката. Истинският Кандински получил музикално образование и великолепно свирел на пиано. Впоследствие Пелендайн ръководил художествено студио и едновременно с това четял лекции в Денвърския университет. Вече професор, Пелендайн се съгласил да бъде подложен на хипноза. Запазен е уникален запис, където Дейвид на въпросите на хипнотизатора отговаря с гласа на Кандински с отчетлив руски акцент.

Общуването са душата на прочутия художник показало, че тя действително се вселила в тялото на младия американски войник в момента на гибелта му. Душата на Кандински помогнала на последвалото „възкресение“ на Дейвид.

Духовете имат своя йерархия

Възниква въпросът, защо собствената душа на Пелендайн не се върнала в тялото му, за да го съживи?

Отговорът на този и други въпроси вероятно няма никога да научим. Окултистите имат някакви съображения. Например за странното възкресение на Пелендайн те твърдят, че духовете имат своя йерархия. Сред тях има и силни, и слаби. Вероятно душата на Кандински се отнася към силните и затова успяла да заеме мястото на душата на Пелендайн.

Силните духове, за разлика от слабите, могат повторно и дори многократно да се вселяват в човешки тела. По принцип те се вселяват в телата на бебета, които още се намират в утробата на майките си. Но силните духове не са много и затова са толкова редки случаите не реинкарнация. Още по-рядко те се вселяват в телата на възрастни хора, както това се случило с Елена Маркард, жителя на Прага и Дейвид Пелендайн.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви