Орденът на Дракона

На 12 декември 1408 година се появява Орденът на Дракона.

През средновековието, с началото на кръстоносните походи, в Европа се заражда една нова “мода” – рицарските ордени. Воините християни се сдружават под знамената и така възникват ордените. Те  обединили в себе си воинската доблест и религиозните вярвания.

Първоначално рицарските ордени са характерни за западната част на Стария континент. По-късно, в края на XIV и началото на XV век и в източните части на Европа се сформират сдружения на воини и рицари. Обединени са от общата вяра в Христа.

Основателят на ордена е унгарския крал (и император на Свещената Римска империя), един от най-дълго управлявалите Унгария властници, Сигизмунд I Люксембургски.

Орденът на Дракона се ражда в чест на победата в Босна над османските нашественици от коалицията, водена от Сигизмунд. Сдружаването е предимно по роднинска линия. И сред първите 21 члена на рицарското братство личат имената на близките васали и роднини на унгарския крал.

През 1418 година и през 1430 година към Ордена на Дракона се присъединяват нови рицари и благороднически особи. Между тях е и Влад II, който, както и синът му след него, започва да се нарича Влад Дракула. Дракул е румънският превод на Дракон. Животът и на двамата владетели на Трансилвания преминава в неспирни битки срещу отоманските завоеватели на Балканския полуостров.

Орденът има за символ изображението на дракон,

извил тялото си в кръг, а опашката му е преметната зад главата. На гърба на дракона е изобразен кръст. Той е реплика на кръста, използван от другия известен православен християнски орден. Тай е орденът на свети Георги. Хералдичният символ на ордена е включен в множество фамилни гербове на родовете, чиито представители са били сред рицарите от Ордена на Дракона.

Синът на последния български цар Иван Шишман – Фружин, също е сред членовете на Ордена на Дракона. Фружин е син на последния търновски цар Иван Шишман.

Около 1408-1413 г. заедно с братовчед си Константин е начело на въстанието на Константин и Фружин, при което се водят широки антиосмански действия, подкрепени от различни християнски сили, които обаче не довеждат до промяна на статуквото.

През 1425 г. Фружин участва в похода на влашкия войвода Дан II и трансилванския владетел Пипо Спано срещу османците. След похода е награден от император Сигизмунд Люксембургски с имението и крепостта „Липа“ (дн. гр. Липова), където той се установява, а малко по-късно и с имението „Максонд“ в границите на управляваната от Сигизмунд империя.

През 1435 г. Фружин е изпратен на дипломатическа мисия в Албания,

където по онова време все още управляват потомците на валонския деспот Иван Комнин, сина на деспот Срацимир от рода Срацимировци. Една от причините тази задача да бъде поверена на Фружин е, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български, който е официалният език в албанската владетелска канцелария[1]. В кръстоносния поход от 1444 г. на Владислав III Варненчик Фружин също взима участие.

Османски регистър от 1454/1455 година споменава за княз на име Фружин в земите между Свърлиг и Пирот, а като негови синове са изброени Стоян, Стойко и Станислав. Според местна легенда Фружин се замонашва в Чипровския манастир. В същото време, според Петър Ников той умира през 1460 година в именията си в Унгария.[2]

След смъртта на Сигизмунд през 1437 година орденът отслабва влиянието си. Все пак, фамилната хералдика запазва спомена за неговото съществуване и основната му задача – да се противопоставя с меч и вяра срещу нашествието на Османската империя на Балканите и към централна Европа.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви