Не е невъзможно след няколко десетилетия или половин век хората да живеят на Марс – да си построят станция, да се предвижват с космически кораби, да копаят подземните богатства и да родят първото поколение марсианци.

Но все още никой не знае можем ли да се възпроизвеждаме успешно в Космоса, независимо дали става въпрос това да се случи по време на космически полети или на друга планета. Ще разясним за какво става въпрос. Да правиш секс в (много) по-слаба гравитация е физически проблем. Съществуват и редица неизвестни как ще се развие човек в Космоса – от оплождането до отбиването от кърмене.

Много пъти учените са провеждали изследвания. Мишки, плъхове, саламандри, жаби, риби и растения са били обект на експерименти, които разглеждат как космическият полет влияе върху размножаването. Но до момента резултатите са неубедителни.

На Земята еволюционните процеси са фино настроени да работят в среда, характеризираща се с една от най-основните сили на нашата планета – гравитацията. В Космоса гравитация не съществуваща, а на Марс е около 38% от силата на земното притегляне. До момента никой не е разбрал как частичната гравитация може да влияе върху размножаването на бозайниците.

Също така радиацията в Космоса е по-силна и потенциално по-опасна от тази на Земята, защото магнитното поле на Земята помага да се предпази планетата от енергийните космически частици. Високите дози радиация представляват сериозен проблем за пътуващите в космическото пространство. Това, което радиацията може да причини на много по-чувствителния ембрион, е наистина тревожно.

Ефектите от тези две неща – гравитацията и радиацията – върху възпроизводството са основните проблеми, с които учените се опитват да се справят. И поради етичните притеснения, свързани с изучаването на медицински рискове при хората, те са прекарали десетилетия в изпращането на различни животни в Космоса.

Един от най-ранните експеримент е извършен в края на 70-те години от руснаците с изпращането на няколко плъха в сателита Cosmos 1129. Когато се връщат, са установени доказателства за извършено оплождане, но нита един от женските плъхове не е забременял.

По-късно ученият от НАСА Ейприл Ронка изпраща в орбита бременни плъхове и наблюдава как това влияе на етапите на бременността им. След връщането им на Земята и раждането установява, че малките са с нестабилни вестибуларни системи.

Пътуването в Космоса също така намалява броя на сперматозоидите при плъхове и увеличава аномалиите. Всички тези експерименти показват как откритият Космос влияе на възпроизвеждането.

„Почти всяко изследване до момента е доказало, че в Космоса или нещата въобще не работят, или не са сполучливи. Имаме нужда от по-добри и по-мащабни доказателства“ – твърди Джеймс Нодлър от Houston Fertility Clinic, който изучава връзките между гравитацията и ембрионалното развитие .

NADIA DRAKE National Geographic

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви