Защо вземаме за мъдрост дълбокомислени тъпотии

Думите може да изглеждат вдъхновяващи, дори когато са събрани в странни, но изглеждащи дълбокомислени фрази. Те на пръв поглед изглеждат смислени, но всъщност не казват нищо. Иначе казано, ние често сме склонни да приемем за мъдрост истински тъпотии.

Вземете за пример фразата “целостта укротява безкрайността на явленията”. В оригиналното изследване точната фраза е „wholeness quiets infinite phenomena.“  Очевидно е, че това е една пълна и завършена… глупост. Всъщност, фразата е генерирана на случаен принцип от специален сайт, чиято задача е… да генерира случайни фрази. Мнозина различават липсата на какъвто и да е смисъл във фразата почти веднага. На други е нужно известно време, за да осъзнаят, че са прочели дълбокомислена глупост.

Но за изненадващо голяма част от хората тази фраза се оказва вдъхновяваща и според тях тя не звучи глупаво. Докторантът от Университета във Ватерло (Онтарио, Канада) Гордън Пеникук извършва проучване по темата, защо едни хора по-лесно се „връзват“ на такива фрази, отколкото други. Той казва:

“Болшинството от хората се възхищават от фрази, които аз наричам “псевдо-дълбокомислени тъпотии”.

“Целостта укротява безкрайността на явленията” е само една от многото случайно генерирани фрази. Тях Пеникук и екипът му от специалисти от Университета във Ватерло използват в ново изследване /On the reception and detection of pseudo-profound bullshit/. То цели да провери доколко хората са възприемчиви спрямо безсмислици. Експериментът е съставен от четири отделни части. За генерирането на фразите, използвани в изследването, екипът използва този сайт /New Age Bullshit Generator/, който сам рекламира себе си като “Ново поколение Генератор на тъпотии” (тъпотии е дипломатичен начин да се замести bulls*** – бел.ред.).

В първата част на изследването, участниците – над 300 на брой – трябва да поставят оценка от 1 до 5 на дълбокомислени фрази, генерирани от посочения сайт. Резултатите са зашеметяващи. Средно, творенията на “генератора на тъпотии от ново поколение”, са оценени с 2,6 точки. Тоест, хората са ги намерили за достатъчно дълбокомислени. Но не е само това. Повече от 25% от участниците дават на случайно генерираните фрази оценка от 3 и нагоре. Това означава, че ги намират за задълбочени и дори за дълбокомислени.

Във втората част на изследването са използвани

псевдо-дълбокомислени фрази, взети от реалния свят.

Например, част от тях са “щипнати” от туитове, публикувани в Twitter акаунта на Дийпак Чопра. За тях реалните отзиви са “повърхностно” или “празно откъм съдържание”. Например фразата: „nature is a self-regulating ecosystem of awareness” /природата е саморегулираща се система от осведоменост/). Към тези фрази са добавени и случайно генерирани от първата част на изследването. Резултатите са почти същите, както в първия тест. “Участниците сметнаха, че туитовете са също толкова дълбоко наситени със съдържание, колкото и случайно генерираните фрази. Иначе казано, хората еднакво зле усетиха “тъпотията” и в двата типа псевдо-дълбокомислени сентенции”, казва Пеникук.

В третата и четвъртата част на изследването са включени и твърдения от ежедневието (например: “Повечето хора харесват някакъв тип музика”) и афоризми, които масово са приети за наситени със смисъл (като: “Водата дълбае скалите не със сила, а с постоянство”). Целта е да се провери, дали участниците в теста не са решили просто да смятат всяка фраза за дълбокомислена. И докато част от участниците успяват да разпознаят наистина задълбочените сентенции (или поне относително наситените със смисъл), то

масовката в теста изобщо не се справя добре.

Нещо повече, една четвърт от участниците в теста дават на псевдо-дълбокомислените тъпотии по-високи оценки, отколкото на истински натоварените със смисъл сентенции.

Причината, поради която хората са склонни да видят дълбок смисъл в мъглявите фрази или синтактично правилните, но абсолютно произволно съставени изречения, остава загадка. Възможно е някои да не са разбрали какво не разбират, просто защото в предложените им фрази няма нищо за разбиране. Или пък просто по принцип четат нещата без да влагат скептично и критично мислене.

Налице са обаче някои тенденции в личностните характеристиките на онези, които са склонни да виждат дълбочина в псевдо-дълбокомислените тъпотии. Учените подчертават в частност корелациите между характерни за участниците в теста особености и готовността им да приемат псевдо-дълбокомислените фрази. Ето точното описание на връзките, които са открили:

По-възприемчивите към “дълбокомислените тъпотии” участници са по-малко замислящи се, с по-слаби когнитивни способности. Тоест – с по-ниски нива на вербален и подвижен интелект*. Те демонстрират склонност към онтологични обърквания. С други думи, налице е склонност лесно да вярват в неща, които не могат да бъдат доказани по емпиричен път. Например, че молитвите имат лечебна сила. Те проявяват и приемат конспиративното мислене; по-често при тях се проявява религиозно чувство и вярвания в паранормални явления. И са по-склонни да вярват на алтернативната медицина и други нетрадиционни методи за лечение.

Пеникук дипломатично обобщава наблюденията си от изследването

с думите: “Бих казал, че голяма част от хората са прекалено доверчиви и отворени към почти всякакви идеи. Не проявяват достатъчно скептично или критично мислене по отношение на онова, което четат”.

Пеникук и екипът му не са първите, които проявяват интерес към разпространението и ефективността на “тъпотиите”. Мнозина са извършвали подобни изследвания, в това число и философът Хари Франкфурт от Университета в Принстън, който през 2005 година размишлява по значимостта на явлението в съвременното общество и излага заключенията си във философското есе “On Bull****“.

Изследването на Пеникук обаче е новаторско в едно отношение. Другите се фокусират върху склонността на хората да търсят и да „купуват“ псевдо-дълбокомислени тъпотии, докато Пеникук анализира онези неща и характеристики, които правят хората по-податливи на такива влияния.

“Изследването ни е само първа стъпка и заключенията ни са все още в груб вариант. Но истинската стойност на работата ни, целта на цялото проучване, не е просто да покажем, че прекалено много хора са склонни да приемат неща, които не би трябвало да приемат; целта ни е да покажем, че съществува достатъчно прецизен начин предварително да установим доколко даден човек е склонен да вижда мъдрост в откровени безсмислици”, казва Пеникук.

Казано още по-просто, ако искате да разберете, доколко наивен е някой, просто му цитирайте някоя дълбокомислена тъпотия и го помолете да ви опише колко мъдра според него е тя.
_________
* подвижен интелект се нарича способността на индивида да мисли логично, да анализира и да взема решения независимо от предишния си опит

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви