Геният при Аустерлиц

Аустерлиц е малко селце, което в наши дни се намира на територията на Чехия, близо до град Славков край Бърно. На 2 декември 1805 година в полята край това селце се разиграва битка, която влиза в учебниците по военно дело като пример за бездарността на австрийските и руски пълководци, и геният – /стратегически и тактически/ – на Наполеон Бонапарт.

Историята накратко. Битката слага точка в Първата австрийска кампания на третата антинаполеоновска коалиция. Срещу 75-хилядната армия, предвождана от Наполеон се изправят обединените сили на австрийци и руснаци. Австрийците са 25 хиляди, руснаците – 60 хиляди. Командващ обединената армия е Михаил Кутузов, но решенията на практика се вземат от руския император Александър I. Той пък е склонен да слуша за всичко австрийците, затова и приема с наивен ентусиазъм всичко, което му предлага партньорът му в коалицията – австрийският император Франц II. Плановете на австрийците се разработват от генерал Франц фон Вейротер. Негова е идеята французите да бъдат атакувани на десния фланг, където е съсредоточена по-голямата част от основните съюзнически войски. Кутузов се изказва против този план, но никой не го слуша.

Геният Наполеон е наясно с това, кой командва в коалицията.

Добре познава мисленето на авсртийците и това му дава предимството да не се налага да предприема кой знае какви тактически рискове. Концентрира силите си в центъра и след като отбива атаката по фланга, осъществява пробив в центъра. Разгромява отбраната на съюзниците, а след това отрязва фланга им, минава в тила му и… Край.

Руснаците застават с гвардейските си части пред настъпващите французи, за да могат останалите да се оттеглят. Умелото ръководство на граф Багратион при отбраната на десния фланг спасява съюзническите войски от още по-жесток разгром.
Главнокомандващите – руският император Александър I и австрийският Франц II напускат сражението далеч преди неговия край. След поражението при Аустерлиц Франц II е принуден да абдикира и “да закрие” Свещената Римска империя.

Раненият Михаил Кутузов едва успява да избегне пленяване. Съюзническите армии търпят огромни загуби. Въпреки че не се стига до тотално унищожение на армията им, руснаци и австрийци дават над 27 000 жертви (21 000 руснаците). Губят и 180 оръдия от общо 270-те с които започват битката. Наполеоновите полкове понасят по-малки загуби – малко над 1 500 убити и около 6 300 ранени.

След поражението Третата антинаполеоновска коалиция се разпада. За пръв път от времето на Петър I руското общество трябва да приеме факта, че армията му не е непобедима и е далеч от класата на френската. Започва формирането на Четвърта коалиция от държави, които желаят да низвергнат “плебейския император” Наполеон. Обаче и тя претърпява неуспех, за да се стигне до решителната 1812 година. Но това вече е друга история.

Битката при Аустерлиц се изучава от военната наука, защото това е нагледен пример как се печели решителна победа с една-единствена правилно избрана проста маневра, изпълнена точно в абсолютно подходящия момент. Геният понякога е скрит за съвършената простота.

Е, и подпомогната от бездарността на противниковите военачалници, разбира се.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви