Петя

На днешния ден, преди 39 години една нежна душа на ръба на истинския живот – около 5 месеца преди да навърши 18 години, Петя Дубарова, избра завинаги смъртта, небето и дъжда.

Талантливата млада поетеса се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. На близките си оставя кратка бележка с тъжен текст, който всъщност е последният й поетичен изблик, чиито смисъл не е разгадан и до днес :

ПетяНикой досега не е успял да разгадае истински посланието на Петя. Както и никой не може да даде отговор на въпроса, защо това крехко, но красиво и много жизнерадостно момиче избра да отиде в небитието, вместо да изживее битието си на поетеса и жена на земята?

 

Въпреки краткия си живот поетесата оставя след себе си около

200 стихотворения, 50-60 произведения в проза,

десетки художествени преводи на песни на “Бийтълс”, “Би Джийс”, “Смоуки”, “Пух”.

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Майка й Мария е прогимназиална учителка по литература, баща й Стайко – началник-смяна в бургаския завод за радиатори. Момичето учи в „Г” паралелка на кварталното училище „Иван Вазов“ и продължава в елитната английска езикова гимназия. Малката Петя, започва да казва стихчета малко след като проговаря. Научава буквите на две години и половина, след още една вече чете. На пет сама си взема книги от читалището. В първи клас написва и първото си стихотворение от два куплета – „Буря в морето“.

За откривател на таланта на Петя се смята бургаският поет Христо Фотев.

Петя

Когато тя е на 10-11 години, той води нещо като кръжок. С усета си на голям поет усеща особения начин, по който момичето гледа на света около себе си, на образите, които създава без никакво усилие. Детското списание „Септемврийче” отказва да публикува нейни стихове след няколко публикации, защото не вярва, че са писани от дете.

През 1978 г. режисьорът

Георги Дюлгеров, също бургазлия, снима филма си “Трампа”. С епизодична роля в него участва и Петя Дубарова, всъщност тя играе себе си.

Петя

След скандал заради незначителна  повреда на брояч на машина по време на производствена практика в бирената фабрика, поведението на Петя е намалено. На 3.12.1979 г., в понеделник, класната й казва за намаленото поведение. Това е страховит шок за чувствителното и емоционално момиче. Тя – отличничката, поетесата, умницата, комсомолската активистка – с намалено поведение?! Какъв срам! Как ще погледне майка си и баща си в очите? За нея е ужасяващо не толкова, че са намалили поведението й, а че не са й повярвали!

Петя натъжена и отчаяна се връща вкъщи на обед след часовете. Разказва на родителите си. Те приемат училищното наказание и я утешават. Баща й дори я съветва да не й пука. После  изпраща родителите си, които са втора смяна на работа и отива до аптеката и си купува диазепам и амитриптилин. На пишещата машина си написва предсмъртното стихотворение. Грабва шепата със смъртоносната доза приспивателни и ги изгълтва, без да остави дори прощално писмо до родителите си. Действията й категорично и ясно показват при интелигентността на Петя, че тя е

желаела не просто да инсценира отчаяние, а наистина да свърши с живота.

Явно не е измислила друг начин, за да защити честта си. Решава се на отчаяния акт, без да сподели нищо от болката с родителите си и най-близките хора до себе си.

Когато майка й се връща от вечерното училище, я намира просната на леглото в предсмъртна агония, с пяна на уста. Обезумял писък разцепва квартала около бургаската улица „Ернст Телман“. Пристига Бърза помощ, но е твърде късно – момичето е вече в кома.

През нощта на 3 срещу 4 декември дежурният екип в бургаската болница се бори за живота на Петя. Цяла нощ лекарите правят промивки. Те обаче се оказват напразни.

Сутринта на 4 декември 1979 г. Петя умира.

И остава завинаги в сърцата на бургазлии.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви