Екатерина Капрова
Какво мисля

Нали знаете, че каквото и да ви говорят, става въпрос за пари. Никой не протестира за това, че половината българи са полуграмотни, нито за това, че не четат книги или че духовността ни е приоритет на сигурно 0,1% от хората, пребиваващи на нашата територия. Не.

Протестираме за високите сметки, за ниските заплати, за бедността ни и за цените на горивата.

Яд ни е, че бедността се изчислява, незнайно по каква формула, на 321 лв., добавките за дете, пенсиите и социалните плащания не са обвързани дори с минималната заплата, а депутатите си определят техните заплати на база на три средни заплати. Пита ме един човек онзи ден: Как се определя средната работна заплата? Как разбраха, че е 1117лв., като аз получавам 640 лева и всички мои познати не стигат до 1000 лв.?

Ами то е като мусаката – ние ядем картофи, те ядат кюфтета и средно ядем мусака.

Има обаче и неща, които не са проста математика. Като например колко струва животът на един човек. Неговото здраве. Здравето на децата му. Не говоря за това, което плащаме в болниците. То е отделна тема. Говоря за това, което сме принудени да ядем, пием и дишаме.

Че ядем боклуци вече е ясно на всички. Оказва се, че няма нито един чист продукт на пазара, въпреки опитите да се въведат стандарти в храните. Тъпчат ни с палмово масло, оцветители, пълнители и подобрители, чиято цел е единствено боклукът, който ядем, да изглежда добре когато го купуваме.

За пиенето – купуваме си минерална вода, на която сме най-богати в цяла Европа и природата ни я дава безплатно. А като я бутилират в пластмасови бутилки, я обогатяват с озон, каквото и да означава това и й слагат етикет. Филтрират я с обратна осмоза и още какви ли не глупости, докато накрая изобщо не знаеш дали не пиеш чешмяна вода, минала през филтър за едри частици.

За алкохола хич няма и да говоря.

И стигнахме до въздуха.

Това, което употребяваме всеки миг от живота си. На него все още не са измислили как да сложат цена. Сигурно и това ще направят. Сега обаче, на първо време е хубаво поне да се погрижим да не ни трови това най-важно нещо в живота ни. Защото можем да живеем три седмици без храна, три дни без вода и само три минути без кислород.   

В Бургас вече стана ежедневие хората сутрин да затварят, а не да отварят прозорците си. Мирише. Знае се, че там, където живеят хора, трябва да има и какво да работят. Значи – не може без производство. Но до колко то е причина за мръсния въздух – не знаем.

Колко замърсяват предприятията, колко автомобилите, колко печките на въглища и дърва, колко вятърът?

Колко ни тровят нарочно от самолети във въздуха, както твърди световната конспирация? Не знаем. А колко, от къде идват и какви са отровите, които не миришат и не ги усещаме?

Информацията е най-скъпата стока. Хората искат да знаят от какво се разболяват. Колко струва това?

Истина е, че предприятия в Бургас има от десетки години. Сменят се имената и собствениците им. Даже ги принуждават да правят производствата си по-екологични. Но си мирише.

Институциите казват: Всичко е наред. А на хората им мирише. И искат да знаят от къде и защо. Също така и на какво.

Сега общински съветници искат да правят референдум и да питат хората считат ли, че е необходимо Община Бургас да предприеме всички допълнителни мерки за ограничаване на замърсяването на атмосферния въздух на територията на общината и  искат ли Община Бургас да сключи договор с независима международна организация за изготвяне пълен анализ на въздуха в общината и извършване на ежемесечен мониторинг на показателите и вредните емисии във въздуха.   

Че има ли нормален човек, който няма да иска? Въпросът е дали коментиращите идеята в социалните мрежи ще отидат и до урните. Защото въпросите са почти риторични. Но хората обичат да си седят на топло и да цъкат фейса. УУУУ на мръсния въздух!

И тук отново идва въпросът за парите.

Колко ще струва?

Общината казва 420 хил. лв или по 2,26 лв  на човек, ако всичките 185 968 имащи право на глас гласуват. Един от вносителите на искането за референдум – Живко Табаков изчислява, че всичките разходи ще са като на черен петък – 99 стотинки. И сега се карат за цената.

Нали ви казах – каквото и да ви говорят, става въпрос за пари. Или в случая се измества фокусът към цената, там, където хората най-много ги боли.

И слагаме на кантара – въздух – пари.

Аз нямам решение на въпроса дали трябва да има референдум, което си е пряка форма на демокрация. И никой не може да се сърди, че не са поискали неговото мнение, ако не отиде да гласува. Спомням си обаче какво стана с референдума за нефтопровода – нямаше и 50% гласували.

Не знам дали за тези пари не е по-добре да се купи апаратура, с която да се измерва чистотата на въздуха или да се плати на независима организация да го направи.

Не знам. Имам си своите доводи и в двете посоки. Но, слава Богу, не съм общински съветник или кмет и не ми се налага да решавам и да изчислявам.

От моята камбанария мога само да попитам риторично: Колко струваме?

Екатерина Капрова   

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви