Великият Сфинкс

Според много изследователи египетският Сфинкс крие даже повече загадки от Великите пирамиди. Никой не знае с точност кога и за какви цели е била построена тази гигантска скулптура.

Изчезващият Сфинкс

Прието е да се смята, че Сфинксът е издигнат по време на строителството на пирамидата на Хефрен. Но в древни папируси, отнасящи се към построяването на Великите пирамиди, не се споменава за него. Освен това ние знаем, че древните египтяни прилежно са записвали всички разходи, свързани със строителството на култови съоръжения, но документи, които да се отнасят за Сфинкса, така и не са открити.

В V в. пр.н.е. пирамидите на Гиза били посетени от Херодот, който подробно описал всички детайли на тяхното строителство. Той записал „всичко, което видял и чул в Египет“, но за Сфинкса няма и дума. Преди Херодот в Египет бил и Хекатей от Милет, след него – Страбон. Техните записки са обстоятелствени, но и там няма споменаване на Сфинкса.

Могли ли са древните гърци да не забележат високата 20 метра и широка 57 метра скулптура?

Отговор на тази загадка можем да намерим в труда на римския естественик Плиний Стари „Естествена история“, която споменава, че по негово време (I в. от н.е.) Сфинксът за пореден път бил почистен от пясъците, натрупани от западната част на пустинята. И наистина, Сфинксът периодично е почистван от пясъчни наноси чак до ХХ век.

По-древен от пирамидите

Реставрационните методи, които започнали да се провеждат във връзка с аварийното състояние на Сфинкса, започнали да навеждат учените на мисълта, че е възможно Сфинксът да е по-древен, отколкото се е смятало по-рано. За да проверят това, японски археолози начело с проф. Сакуджи Йошимура с помощта на ехолокатор първоначално изследвали Хеопсовата пирамида, а след това – и Сфинкса.

Изводът бил невероятен – камъните на познатия Сфинкс са по-древни от пирамидите. Става дума не за възрастта на самите породи, а за времето на тяхната обработка. По-късно японците били сменени от екип хидролози – техните изводи също станали сензация.

На скулптурата били открити следи от ерозия, предизвикани от големи потоци вода.

Първото предположение, появило се в пресата, било, че река Нил в древността е имала друго корито и е отмивало скалата, от която е направен Сфинксът. Догадките на хидролозите са още по-смели: „Ерозията по-скоро не са следи от Нил, а от потоп – могъщ разлив на вода.“

Учените стигнали до заключението, че потокът вода е текъл от север на юг, а приблизителната дата на катастрофата е 8000 г. пр.н.е. Британски учени, повторили хидроложките изследвания на породите, от които е направен Сфинксът, са определили датата на потопа на 12 000 г. пр.н.е. Това като цяло се съгласува с датировката на Световния потоп, който според повечето учени се е случил около 8000–10 000 пр.н.е.

От какво е болен архаичният Сфинкс?

Арабски мъдреци, поразени от величествеността на Сфинкса, са казвали, че исполинът е неподвластен на времето. Но за изминалите хилядолетия паметникът е пострадал сериозно и на първо място по вина на човека. Първо мамелюците се упражнявали в точна стрелба по Сфинкса, примера им последвали и Наополеоновите войници.

Един от владетелите на Египет наредил да се избие носа на скулптурата, англичаните откраднали каменната брада на исполина и я отнесли в Британския музей. През 1988 година огромна плоча се откъснала и паднала с грохот от Сфинкса. Когато я премерили, се ужасили – тя тежала 350 кг. Този факт предизвикал най-сериозното безпокойство на ЮНЕСКО. Решено било да се събере екип от най-различни специалисти, за да се изяснят причините, разрушаващи древното съоръжение.

В резултат на комплексно изследване учените открили в главата на Сфинкса скрити и изключително опасни пукнатини,

освен това установили, че също толкова опасни са замазаните с некачествен цимент външни пукнатини – това създава опасност от бърза ерозия. Лапите на Сфинкса се оказали в не по-малко ужасяващо състояние. Според специалистите Сфинксът преди всичко страда от човешката дейност – в порите на статуята проникват отработените газове от автомобилни двигатели и отровния дим от заводите на Кайро, което постепенно я разрушава.

Учените казват, че Сфинксът е сериозно болен. За реставрация на древния паметник са необходими стотици милиони долари. Засега египетските власти възстановяват скулптурата със собствени усилия.

Загадъчното лице

Сред повечето египтолози съществува твърдо убеждение, че във външността на Сфинкса е запечатано лицето на фараона от Четвърта династия Хефрен. Тази увереност не може да се разколебае от нищо – нито с липсата на каквито и да било свидетелства за връзка между скулптурата и фараона, нито с това, че главата на Сфинкса е претърпяла много поправки.

Например известният специалист по монументи на Гиза д-р И. Едуардс е убеден, че от лицето на Сфинкса гледа самият фараон Хефрен: „Макар че лицето на Сфинкса е осакатено, то все още ни дава портрет на самия Хефрен“, казва ученият. Интересно е, че тялото на самия Хефрен така и не е било открито, затова за сравнение между Сфинкса и фараона се използват статуи.

На първо място става дума за скулптура, изсечена от черен диорит, която се съхранява в музея на Кайро – именно по нея се сверява обликът на Сфинкса. За да потвърдят или опровергаят идентификацията на Сфинкса с Хефрен, група независими изследователи включила в работата известния нюйоркски полицай Франк Домино, който създавал портрети за опознаване на заподозрени. След няколко месеца работа Домино заключил: „Тези две произведения на изкуството изобразяват две различни лица. Фронталните пропорции и особено ъглите и лицевите скули при страничен обзор ме убеждават, че Сфинксът не е Хефрен.“

Майката на страха

Египетският археолог Рудван Аш-Шамаа смята, че Сфинкс има и женска половинка

и тя се крие под дебелия пясък. Големият Сфинкс често е наричан „Баща на страха“. Според археолога, ако има „Баща на страха“, трябва да има и „Майка на страха“. В разсъжденията си ученият се опира на начина на мислене на древните египтяни, които твърдо следвали принципите на симетрията.

Според него самотната фигура на Сфинкса изглежда много странно. Повърхността на мястото, където според учения трябва да се намира втората скулптура, е на няколко метра над Сфинкса.

„Логично е да се предположи, че статуята просто е скрита от нашите очи по дебелия пясък“, убеден е Аш-Шамаа. В подкрепа на своята теория археологът привежда няколко аргумента. Той напомня, че между предните лапи на Сфинкса е разположена гранитна стела, на която са изобразени две статуи; има и варовикова табличка, в която се говори, че мълния е ударила едната от статуите и я е разрушила.

Тайната стая

В един от древноегипетските трактати от името на богинята Изида се съобщава, че бог Тот е поставил на тайно място „свещени книги“, които съдържат „тайните на Озирис“, а след това омагьосал това място, за да останат знанията „неоткрити дотогава, докато Небето не роди същества, които да бъдат достойни за този дар“.

Някои изследователи и днес са сигурни в съществуването на „тайна стая“.

Те си спомнят как Едгар Кейси предсказал, че веднъж в Египет под дясната лапа на Сфинкса ще бъде открита стая, наречена „Залата на сведетелствата“ или „Залата на летописите“. Информацията, която се съхранява в тази „тайна стая“, ще разкаже на човечеството за цивилизация, съществувала преди милиони години. През 1989 година група японски учени с радиолокационен метод открили под лявата лапа на Сфинкса тесен тунел, който отивал към пирамидата на Хефрен, а северозападно от камерата на царицата била открита внушителна по размери кухина.

Но египетските власти не позволили на японците по-детайлно изучаване на подземните помещения. Изследванията на американския физик Томас Добецки са установили, че под лапите на Сфинкса се намира голяма правоъгълна камера. През 1993 година обаче работата внезапно била спряна от местните власти. Оттогава египетското правителство официално забранява да се провеждат геоложки или сеизмологични изследвания около древния Сфинкс.

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви