Мохенджо Даро - Хълмът на мъртъвците

През 1922 година на един от островите на река Инд в Индия археолозите открили под слоя пясък развалини на древен град. Нарекли това място Мохенджо Даро, което на местен език означава „Хълмът на мъртъвците“. Смята се, че градът е възникнал около 2600 г. пр.н.е. и е просъществувал около 900 години.

Вероятно във времената на своя разцвет той е бил център на цивилизацията на долината на Инд и един от най-развитите градове на Южна Азия. В него са живели между 50 и 80 хил. души.

Разкопките в този район са провеждани до 1980 година. Солените подпочвени води започнали да заливат района и да разяждат кирпича и съхранените части от сградите. И тогава по решение на ЮНЕСКО разкопките били консервирани. Разкопана е една десета от града.

Град от дълбока древност

Как е изглеждал Мохенджо Даро преди почти четири хиляди години?

Еднотипните домове са били разположени на една линия. В центъра на сградите е имало двор, а около него – 4-6 жилищни стаи, кухня и помещение за пране. Главните улици са били доста широки.

По улиците имало канали, от тях се подавала вода в някои домове. Имало и кладенци. Всеки дом бил свързан със системата за канализация. Нечистотиите се отвеждали по подземни тръби извън пределите на града.

Първото, което открили археолозите, било древни обществени тоалетни. Сред останалите постройки правят впечатление хамбар, басейн за общи ритуални измивания с площ 83 кв. м. и „цитадела“ на хълма – очевидно, за да се спасяват жителите от разливите на Инд. Открити са и надписи на камъни, които все още не са разшифровани.

Катастрофата

Какво се е случило с този град и жителите му?

Изглежда, Мохенджо Даро е престанал да съществува изведнъж,

за което има много потвърждения.

В домовете били открити скелети на тринадесет възрастни и едно дете. Хората не били убити или ограбени, преди смъртта си те седели и ядели нещо от купички. Други просто ходели по улиците. Смъртта им била внезапна.

Археолозите отхвърляли една след друга версиите за гибелта на града и жителите му. Една от тези версии гласи, че градът внезапно е бил щурмуван от врагове и изгорен. Но при разкопките не били открити нито оръжия, нито следи от огън. Скелетите са много, но всички тези хора не са загинали при битка.

От друга страна, скелетите за такъв голям град са малко. Създава се впечатлението, че голяма част от жителите е напуснала Мохенджо Даро още преди катастрофата.

„Работих на разкопките в Мохенджо Даро цели четири години – спомня си китайският археолог Джереми Сен. – Главната версия, която съм чувал, преди пристигането ми, е че през 1528 г. пр.н.е. този град е бил унищожен от взрив с чудовищна сила.
Всички наши находки потвърждават това предположение… Навсякъде се натъквахме на „групи скелети“ – в момента на гибелта на града хората явно са били хванати неподготвени. Анализът на останките показа удивително нещо: смъртта на хиляди жители на Мохенджо Даро е настъпила… от рязко повишаване на нивото на радиация. Стените на домовете са били стопени и сред отломките ние открихме пластове зелено стъкло.

Именно такова стъкло са виждали след ядрените изпитания на полигона в пустинята Невада,

когато се топял пясъкът. И разположението на телата, и характерът на разрушенията в Мохенджо Даро напомнят… събитията от август 1945 година в Хирошима и Нагасаки…

И аз, и много членове на тази експедиция направихме извод: има вероятност Мохенджо Даро да е станал първият град в историята на Земята, подложен на ядрена бомбардировка.“

Подобна гледна точка се потвърждава и от английския археолог Девънпорт и италианския изследовател Винченти. Анализът на образците, взети от бреговете на Инд, показал, че топенето на почвата и кирпича е протекло при температура 1400-1500°. Такава температура в тези времена е можело да има само в ковачниците, но не и на обширни открити територии.

Какво казват свещените книги

Възможен ли е ядрен взрив преди четири хиляди години?

Да се обърнем към древноиндийския епос Махабхарата. Ето какво пише там:

„Разтресе се земята под краката им, заедно с дърветата се разлюля. Разбуча се реката, дори големите морета се развълнуваха, напукаха се планините, издигнаха се ветрове. Помръкна огънят, засенчи се лъчезарното слънце…

Бял горещ дим, хиляди пъти по-ярък от слънцето, се издигна в безкраен блясък и изгори града до основи. Водата закипя… конете и военните колесници бяха изгаряни с хиляди… труповете на падналите бяха обезобразени от ужасната жега така, че повече не приличаха на хора…

Гурка (божество) долетя на бърз и мощен виман, изпрати срещу трите града мощен единичен снаряд, зареден с цялата мощ на Вселената. Припламващ стълб от дим и огън избухна като десет хиляди слънца. Невъзможно беше да се разпознаят загиналите, а оцелелите живяха малко: опадаха им косите, зъбите и ноктите.
Слънцето сякаш трепереше на небесата. Земята се тресеше, изгаряна от ужасната горещина на това оръжие… Слоновете избухваха в пламъци и в безумието си бягаха в различни посоки… Запалваха се всички животни, стъпкани към земята, и от всички страни езиците на пламъка се лееха като дъжд непрекъснато и безпощадно.“

За пореден път можем да се удивим на древноиндийските текстове, които векове са съхранявали и са донесли до нас тези страшни предания.

Голяма част от тези текстове са смятани от преводачите и историците от края на ХIХ – началото на ХХ век просто за зловеща приказка.

До ракетите с ядрени бойни глави било още далече.

Вместо градове – пустиня
В Мохенджо Даро са открити много различни отпечатъци, на които обикновено са изобразявани зверове и птици – маймуни, папагали, тигри, носорози. Очевидно в тази епоха долината на Инд е била покрита с джунгли. Сега там е пустиня.

Под пясъчните преспи са погребани и великите Шумер и Вавилон. Руините на древни градове се крият в пустините на Египет и Монголия. Следи от градове учените сега откриват и в Америка, на абсолютно негодни за живот територии. Според древнокитайските хроники високоразвити държави са се намирали някога в пустинята Гоби. Следи от древни постройки се откриват дори в Сахара.

Във връзка с това възниква въпросът: защо някога процъфтяващите градове са се превърнали в безжизнени пустини? Времето се е разбесняло или климатът се е изменил? И защо се е разтопил пясъкът?

Именно такъв пясък, превърнал се в зелена стъкловидна маса, са откривали изследователите и в китайската част на пустинята Гоби, в района на езерото Лобнор, и в Сахара, и в Ню Мексико. Температура, необходима за превръщането на пясъка в стъкло, не възниква по естествен начин на Земята.

Остава да считаме, че или навремето е съществувала термоядрена бомба, или са се появили ТЕ…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви