Теодор Рузвелт

В историята на САЩ от ХХ век има двама президенти с фамилията Рузвелт. В света по-известен е Франклин Делано Рузвелт. Той е избиран четири пъти на поста, и е човекът, извел Америка от Голямата депресия, както и с огромен принос за победата над фашизма. Но в самите Съединени Американски щати предшественикът на Франклин Делано – Теодор Рузвелт, спокойно може да се мери с него по популярност.

Всъщност, двамата президенти Рузвелт имат роднинска връзка, макар и доста далечна. Те са шести братовчеди, а жената на Франклин Рузвелт е племенничка на Теодор Рузвелт.

Теодор Рузвелт се ражда в Ню Йорк на 27 октомври 1858 година в семейството на търговец и филантроп с ирландски произход. Той е второ дете семейството. В детските си години е едно често боледуващо момче, измъчвано от астматични пристъпи. Когато поотраства, въпреки недъзите си, се увлича по спорта – бягането и бокса са му любими.

През 1876 година Теодор Рузвелт постъпва в Харвардския университет, който успешно завършва през 1880 година. Младежът е увлечен по политиката. През 1881 година Рузвелт е избран като член на Републиканската партия в Сената на щата Ню Йорк. В живота му всичко се подрежда гладко. Жени се за родената в Масачузетс Алис Хатъуей Ли и се чувства напълно щастлив.

В началото на февруари 1884 година се ражда дъщеря му, на която дават името Алис. Но щастието на младия баща е съвсем краткотрайно – на 14 февруари почива съпругата му. По злокобно стечение на обстоятелствата същият ден почива и майка му. След този тежък удар Рузвелт се оттегля от политиката, заживява в ранчо в Дакота и се заема с фермерство.

Оказал се на негово място един слаб по дух човек би се сринал,

но изпитанията само каляват Рузвелт. През 1886 година той се връща в политиката, като се кандидатира за кмет на Ню Йорк. На изборите обаче претърпява поражение.

На 2 декември 1886 година Теодор Рузвелт се жени за втори път. Втората му съпруга е детската му любов Едит Кърмит Кароу. Бракът им е щастлив и им се раждат пет деца. А Рузвелт се оказва много грижовен баща, готов с часове да се посвети на игри и забавления с децата си. Разказват, че когато съпругата му трябвало да излезе по работа и го оставяла сам да гледа децата, непременно завършвала с наставлението към него: „Дръж се прилично, докато ме няма“.

През 1889 година Рузвелт е назначен от Бенджамин Харисън в Комисията за реформи на държавната администрация. Той съвместява тази длъжност с отговорностите на комисар от полицията на Ню Йорк.

Популярността му, благодарение на всичко, което се е заел да свърши, постоянно расте. През 1897 година президентът Уилям Маккинли го назначава за помощник секретар по флота. На този пост го заварва испано-американската война.

Външността му, която по-скоро подхожда на човек на науката, никак не се връзва с военни подвизи. Но през април 1898 година, още в началото на войната,

Рузвелт става един от организаторите на Първа доброволческа кавалерия, която всички започват да наричат „Твърдите ездачи“.

Основният личен състав на кавалерийския полк са каубой. В началото като заместник командир, а после и като командир, с този полк Рузвелт се сражава в Куба. За героизъм и храброст Теодор Рузвелт е удостоен с висшата военна награда на САЩ – Медал на честта.

Любопитното е, че официалното утвърждаване на наградата на Рузвелт се случва повече след век – през 2001 година. Теодор Рузвелт става първият и единствен засега американски президент, удостоен с тази най-висша военна награда.

Образът на Рузвелт-кавалериста в САЩ се превръща в каноничен. От войната Рузвелт се връща национален герой и любимец на нацията и с лекота печели изборите за губернатор на щата Ню Йорк. Но на този пост е за кратко. През 1900 година кандидатът за президент на Републиканската партия Уилям Маккинли предлага на Рузвелт да се кандидатират заедно за поста президент и вице-президент на САЩ. И е много вероятно, че точно популярността на Рузвелт печели мандата на Маккинли.

Но съдбата отрежда и на този пост Рузвелт да не се задържи за дълго. През септември 1901 година президентът Маккинли е ранен при покушение срещу него и осем дни след това почива. На 14 септември 1901 година Теодор Рузвелт полага клетва като президент на САЩ и с това става най-младият мъж (тогава е на 42 години и 10 месеца), заемал поста за цялата история на страната.

Във външната политика Рузвелт продължава политиката на Маккинли, която решително се противопоставя на изолационизма и предлага по-активно участие на САЩ в решаването на световните проблеми. С подкрепата, която оказва на революцията в Панама, Рузвелт печели много: отделено е място на територията на тази държава, през което да бъде построен канал, свързващ Тихия и Атлантическия океан. Строежът на Панамския канал започва именно по време на управлението на Теодор Рузвелт.

Той става първият държавен глава, удостоен с Нобелова награда за мир.

През 1906 година Рузвелт получава престижното отличие. Нобеловата награда е присъдена на американския президент за ролята му в подписването на Портсмутския мирен договор, с който се слага край на руско-японската война.

Това се случва вече след президентските избори от 1904 година, на които Рузвелт печели втори мандат на поста президент на САЩ. Формално обаче той е избран за пръв път на поста, тъй като през 1901 година просто му се налага „да замести“ загиналият Маккинли. Но Рузвелт заявява, че смята своето президентство за второ и след приключване на мандата ще напусне поста. И изпълнява обещанието си. Не участва на следващите избори, а вместо това дава подкрепата си за съпартиеца си Уилям Тафт, който е военен министър в кабинета му.

Курсът, който Тафт поема, обаче изобщо не му харесва. И то до такава степен не му харесва, че през 1911 година Теодор Рузвелт заявява намеренията си да се кандидатира отново на предстоящите президентски избори. Формално има право да направи този ход. Към онзи момент в САЩ няма законово ограничение на броя президентски мандати, които може да упражнява един и същи човек.

Обаче действията на Рузвелт са в разрез с всички неписани правила на американската политика. И въпреки това, той печели подкрепата на членовете на Републиканската партия. На предварителните вътрешно партийни избори убедително печели номинацията на Републиканците; получава 278 от гласовете на делегатите, докато Тафт получава само 48 гласа.

През лятото на 1912 година Конвентът на Републиканската партия, благодарение на политическите машинации на Уилям Тафт, приема решение, с което той отново е номинацията на партията за кандидат-президент.

А Рузвелт е вбесен от това решение:

„Щом бламирате настоящото законно мнозинство, то трябва само да се организира“. С тези думи Рузвелт и привържениците му напускат работата на конгреса на Републиканската партия.

През август 1912 година привържениците на Рузвелт основават Прогресивната партия на САЩ, а екс-президентът става партийния кандидат за нов мандат от името на новата партия.

На 14 октомври по време на предизборна среща в Милуоки

срещу Рузвелт е извършено покушение.

Собственикът на бар Джон Шранк го прострелва в областта на гърдите, но куршумът минава първо през кутията за очила, поставена във вътрешния джоб на сакото на Рузвелт и през 50-те страници ръкопис на речта, която той възнамерява да произнесе. Като опитен ловец и военен, Рузвелт е добре запознат с анатомията и след като оглежда раната си стига до заключение, че куршумът не е засегнал белия му дроб, след като няма обилно кръвотечение. Отказва да му бъде оказана лекарска помощ и произнася речта си. Едва след като приключва с 90-минутното си изказване, приема докторите да го прегледат.

Президентските избори през 1912 година са на път да се превърнат в революционни. Вместо двама основни кандидати за поста – трима, вместо две основни партии – три.
Рузвелт сериозно изпреварва Тафт, но разцеплението в редовете на републиканците подаряват победата на кандидата на Демократическата партия Удроу Уилсън, чиято кампания преминава под девиза „Във властта няма незаменими“.

След като напуска президентския кабинет, без да излиза съвсем от политиката, Рузвелт отделя много време на литературата, пътешества и практикува любимото си хоби – лова. По време на един лов, за да му угодят, организаторите завързват мече за дърво. Когато го вижда, Рузвелт го съжалява и го отвързва, за да го пусне на свобода. Впоследствие в САЩ започват да произвеждат популярните и до днес плюшени мечета, които в чест на президента си, американците галено започват да наричат Теди.

Когато през 1917 година САЩ влизат в Първата световна война, експрезидентът, както и двадесет години по-рано, отново иска да бъде в бойните редици. Не го допускат да се бие на фронта, но и четиримата му синове участват във войната. Военният пилот Куентин Рузвелт загива в бойни действия на 14 юли 1918 година.

Авторитетът на Рузвелт остава извънредно висок.

Републиканската партия отново иска да го види като кандидат-президент за изборите през 1920 година. И Рузвелт, забравил по-ранните противоречия, е готов отново да се гмурне в дълбокото.
Но в края на 1918 година здравето му сериозно се влошава. Приет е в болница, откъдето е изписан едва в навечерието на Коледа. Заминава за имението си Сагамор Хил, където се кани да прекара коледните празници, да събере сили и да се върне в активния политически живот.

В неделната вечер на 5 януари 1919 година съпругата му Едит му чете книга. Преди да заспи, той неочаквано казва на съпругата си: “Не знам, разбираш ли колко обичам Сагамор Хил“.

Няколко часа по-късно 60-годишният Теодор Рузвелт почива в съня си. Причина за смъртта му става тромбоза. Президентът Удроу Уилсън, който побеждава Рузвелт на изборите за президент през 1912 година, обявява национален траур заради смъртта на политическия си опонент.

За да се разбере, на какъв висок пиедестал американците са издигнали Теодор Рузвелт и ролята му в историята на държавата, трябва да се спомене само един факт: на изсечения по повод 150-годишнината на САЩ барелеф в скалите в планината Ръшмор, скулптурата му се намира редом до тези на Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън и Ейбрахам Линкълн.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви