Последните няколко години у нас стана модерно да си говорим за електронизация. Общо взето във всяка сфера. Помните ли как още през далечната 1999-а тръгнахме да правим е-здравеопазване.

Съвсем очаквано обаче тестовете показаха пробойни в системата

Нищо, че имаше фалстарт, по-късно създадохме е-здравни досиета. Само че от тях май няма голяма полза, защото код са извадили едва около 100 хиляди души. Сега ресорното министерство ще дава 12 млн. лева за изготвянето на визия за е-здравеопазване. През последните години тръгнахме да правим и е-образование. Така чрез електронна система можем да купуваме купони за храна, чрез които детето ще може да обядва в стола на училището.

Също така от тази година много училища са изцяло на електронни дневници,

което донякъде подобрява комуникацията родител-учител. Но само донякъде. Защото за да сте изцяло онлайн, училището трябва да разполага с таблети в клас. А такива са малко. Та така уж имаме някакво е-образование, ама не съвсем.

Сега трябва да имаме електронни винетки

Казват, хубаво било. Щели да влязат повече приходи в хазната. Това е така. Нали целта е държавата да не се ограбва. Такава винетка ще може да се купи от уебпортал или чрез мобилно приложение, които в момента се разработват. Какво обаче правим, ако бай Гошо от село Горно Нанадолнище (съвсем не искам да обиждам хората, които живеят на село) няма електронна поща и не може да се регистрира. Това означава ли, че няма да може да пътува никъде? Та нали беше казано, че човек е себе си само на път. Или пък ако системата блокира или е хакната. Та сега тя започна с фалстарт. В самото начало. И защо всички трябва да са задължени да си купуват винетки електронно?

В същото време хора без книжки шофират спокойно по улиците, без да имат книжка и убиват невинни животи

Последният пример е на мъж, който затри бременната си с близнаци жена на пътя между Бяла Слатина и село Попица. На всичкото отгоре карал краден фолксваген.

Та ние все още не можем да решим проблема с джигитите,

а искаме да вкараме повече пари чрез е-винетка и да пресечем тарикатлъците на някои шофьори. Няма лошо в това, но при нас като че ли добрите намерения все са наполовина реализирани. Та така стоят нещата и с прословутата ни електронизация. Уж имаме такава, ама не съвсем. Въпросът е да преценим плюсовете и минусите. Или поне хората да имат право на избор.

Яно Йорданова, Монитор

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви