Ekaterina Kaprova

Днес сайтът, който създадохме малко на шега, навършва 12 години. Годишнината ни съвпада с първия учебен ден. За много деца това е годината, в която ще избират пътя си в живота. С голяма болка ми идва да ги посъветвам:

Не ставайте журналисти!

С едно условие – ако не сте сигурни, че това е мисията ви в този свят.

За 25-те години в тази гилдия разбрах, че ние – журналистите, сме виновни за всичко. За сушата и пожарите, за цената на петрола и на олиото, за катастрофите и за свалянето на правителства, за лошата жътва и за корупцията по високите етажи на властта. И ако не можете да решите кръстословицата на последната страница на вестника, пак ние сме виновни.

Заради тъпите журналя закъсняват влаковете, заради тях бабите хвърлят пари от прозорците. Като застрелят някого, пак те са виновни. За фалшивите ваксини и за загиналите родилки. За атентатите и за застрояването на Черноморието. За децата, които не ходят на училище и за трафика на проститутки. За протестите на майките с деца с увреждания и за неграмотните политици.  Ако се порежете или се полеете с горещо кафе сутринта, то е заради журналята, да знаете.

Ако сте готови да понесете отговорността и за въртенето на Земята, давайте, това е вашата професия.

Ако нямате нищо против да скачате посред нощ, за да отразите катастрофа с 15 загинали. Ако можете да гледате удушено дете и да питате за подробностите без да ви трепне нищо. Ако снимате, когато майка на убит младеж припадне в ръцете ви.  Ако не ви пука, че ще ви съдят. Давайте!

Ако си намерите любим човек, който е съгласен да изкарва самотни нощи докато вие очаквате резултати от избори. Ако можете да пренебрегнете собственото си дете, за да сте на място, където се е случило най-лошото на друго. Ако не очаквате трудът ви да бъде уважаван и да получавате адекватно заплащане.

Давайте!

Мили деца, не ви плаша. Това е цената. Ако сте готови да я платите, чакаме ви. И както казва Кърт Вонегът : „Не трябва непременно да сте луд, за да работите при нас, но все пак помага.“

А моят съвет е : станете доктори, инженери, пилоти, балерини, художници, музиканти. Ще живеете по-дълго и щастливо. И на мен ми идва понякога да зарежа всичко и да стана принцеса, но вече е твърде късно – имам артрит от писане и няма да мога да махам удовлетворяващо на тълпите.

Екатерина Капрова

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви