Събрание с цел създаване на инициативен комитет за провеждане на местен референдум с цел излизането от община Созопол и прехвърлянето на селото към община Бургас се проведе днес в село Присад. Проблемите на Присад са свързани най-вече с водоснабдяването и канализацията.

Преди години хората в селото сами изкопали канал и положили тръба до езерото Мандра, откъдето се снабдявали с вода за поливане. След около 10 години съоръжението остаряло и хората потърсили помощ от кметския наместник Пенка Стоянова. Тя, вместо да реши проблема, отрязала тръбата и прекъснала достъпа на промишлената вода до селото. Жителите на Присад започнали да поливат с питейна вода, а това довело до недостиг и режим на водата. Поискали помощ и от община Созопол, но от там отговорили, че няма средства. 120 души са се подписали под подписка до Европейската комисия, в която настояват от там да вземат отношение към проблема с недостига на вода. От 10 години има проект за връзване на селото към язовир Ясна поляна, който е на около 3 км., но той така и не е осъществен. Жителите на селото се надяват преминавайки към община Бургас ВиК в голямата община да се погрижи за това.

Друг проблем в село Присад е липсата на инфраструктура. Събралите се на площада недоволни хора твърдят, че кметският наместник е асфалтирала само улицата до нейната къща, а семейство с две малки близначки се наложило само да чисти снега, за да стигне линейка до дома им през зимата. В същото време се дават пари за смяна на плочките на площада без да има нужда от това, а сумите, заложени в бюджета за строителство и почистване на растителност например, са силно завишени в сравнение с тези, които са в магазините. „Заложили са кубик бетон да струва 200 лева, а той е 80 лв. в магазина“, казва възрастен човек.

Три семейства англичани живеят в селото. Днес те също се включиха в събранието, защото са недоволни от липсата на вода и инфраструктура. Жителите на селото споделиха също, че много хора се страхуват да се включат в подписката, защото кметският наместник ги плаши – с палежи, с глоби, а срещу някои от тях дори г-жа Стоянова била извадила ограничителна заповед. Въпреки всичко организаторите на събранието днес се надяват да съберат необходимите подписи, за да проведат референдума за прехвърляне на селото от община Созопол към община Бургас.

В селото, което се намира на 25,5 км. от Бургас и на 39,5км. от Созопол, живеят постоянно 123 човека. Има и много къщи, които се използват сезонно за вили. Според Закона за административно-териториалното устройство на Република България е необходимо желанието на хората да е изразено в подписка от най-малко 25% от избирателите в населеното място т.е. в случая са необходими подписите на 31 човека. Искането се придружава с аргументирано становище на кмета на Созопол и се изпраща на заинтересуваните общински съвети в Созопол и Бургас. Те се произнасят и становището им се изпраща до областния управител. Той се произнася по законосъобразността на искането и предлага на общинския съвет на общината, от чиято територия се иска отделянето, да приеме решение за произвеждане на референдум в съответното населено място.

За да е валиден референдумът е необходимо в него да са участвали 40% от жителите и повечето от тях да са гласували с „Да“. След това Министерският съвет се произнася по случая.

9 КОМЕНТАРИ

  1. И ние от Крушевец също ще поискаме да станем част от община Бургас. Не искаме Созопол. Знаят само да събират данъци и да мислят за хотели и летовници. Ние не сме бизнесмени, а обикновени хора. Нямаме хотели. Караме стари коли, копаме си градинките. Как живеем и при какви условия никой от кметството не се интересува.

  2. Ние пък от с. Миролюбово не искаме в общ. Бургас. Водим се едно от най-отдалечените села – на 17 км от Бургас. От няколко години нямаме хран. магазин. Поръчваме по съселяни, които ходят до Айтос /по-близо е до селото/ или до Ветрен, за което също си плащаме. Лекар идва по някое време в месеца да изпише рецептите и донесе лекарствата. Леля Митра като негласен глашатай обикаля по къщите да съобщи кога идва докторчето – между другото той също е от Айтос, преди това пак дълго време нямахме лекар, щото никой лекар от Бургас не иска да дойде при нас. Спешна помощ наложи ли се да дойде, идва след сто позвънявания и даже понякога с полиция, щото хората са изнервени и псуват ситуацията, а лекарите ги пазят от „дивите“ миролюбовци. Поръчка за хляб поръчваме в пенс. клуб от предния ден. Ако ти дойдат гости – да си носят хляб. Автобус от Бургас до селото няма, на Бургасбус не му отървало да прави курсове за толкова малко хора. А през селото е пътят за Сл. бряг и през лятото спират на площада мн. коли и камиони, като видят, че няма един хляб от къде да купят, тръгват си и се чудят как живеят хората там. Един автобус от друга фирма някак си спира по обяд, с негласна уговорка с местните. Имаше няколко млади семейства, ама училището отдавна е затворено и те се преселиха в айтоските села. Сега има няколко малки деца, чиито семейства също ще изчезнат по други места, когато децата пораснат. През зимата е особено „весело“ – токът спира за по 3 дни и никой не обръща внимание. Добре, че повечето се топлят с дърва. Снегът като навее, от Гражданска защита едва успяват да пробият път да отворят вратите ни. Тротоари има само по главния път, по който е трасето за Сл. бряг. От общината идват само преди избори и обещават ли обещават. Накрая само костюми за хора на бабите дадоха, да ги баламосат и да не мрънкат много. Ама и хорът ще отиде на кино, щото ръководителят, който също е от Айтос, се отказа. Има мн. самотни, на които кметицата обеща храна от социалната кухня, по 70 месечно. Засега е само обещание. Така че , преди да поискате да се присъедините към по-голямата община, си спомнете думите: „Бог високо, цар далеко“. Само данъците може да ви вдигнат, щото в общ. Бургас са по-високи, но не чакайте по-добър стандарт!

  3. Нали Димчево е към Бургас. И там се ходи със същата маршрутка. Мечтаят си да пътуват с 1.50 билетчето и да им пуснат градски транспорт. Колкото е за Димчево, още по-малко ще е и за Присад. И тези крадци, които лежаха в затвора за кражба на картини и те са на първа линия там…

  4. Британските Бони и Клайд се скрили в село Присад и дават акъл на местните „аборигени“.

    https://www.flagman.bg/article/103231

    Освободени поради липса на доказателства. Госпожа Пени написала книга за затвора, в която описва българите като абсолютни аборигени. Тя в Шотландия лежа в затвора, а не в България. Продължавайте, аборигени, радвайте им се.

  5. Нека единият от инициаторите да каже ако баща му беше станал арендатор, а не друг, щеше ли изобщо да си мръдне пръста?

  6. Шепа надути новоселяни си налагат мнението ,я като не ви харесва марш от където сте дошли .Кво сте се събрали да ни правите интриги.

  7. Идете в Община Бургас и тогова ще го ядете.
    Обаче гражданите ще си заминат, а присадци
    ще си теглят кротко като изворци.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви