Третият райх е колонизирал Луната

В черното като катран небе над северния край на Океана на бурите изскача тайнствен обект, който първоначално може да се вземе за падаща звезда. Но той се приближава, напомняйки очертанията на огромна водна кула. Случайният лунен наблюдател може да различи гигантската сфера с илюминатори, под която са разположени резервоарите за гориво. Спускайки се, 50-метровата конструкция повдига мъгла прах. След това от нея по дълга стълба се спускат няколко фигури в скафандри. Една от тях държи флаг с черна свастика на кървавочервен фон. Третият райх обявява Луната за свое владение.

Годината е 1976-а. Съединените щати можело и да празнуват своята 200-годишнина. Но от тях е останал само жалък отрязък на изток от Скалистите планини, които се обединяват с бивши канадски провинции в Северноамериканска конфедерация. Останалата планета почти изцяло се намира под властта на нацистка Германия и Японската империя.

Има сведения, че японците са планирали атака на базата на САЩ Пърл Харбър скоро след нападението на Германия и европейските й сателити срещу Съветския съюз. Но за щастие на американците размислили.

САЩ все пак са принудени да встъпят във война, когато пада Великобритания. Но тогава нацистите вече разполагат с междуконтинентални бомбардировачи с ракетни двигатели…

На границата на 40-те и 50-те години немският конструктор Вернер фон Браун, пръв разработил ракети на течно гориво за военни цели. И предлага да те се използват за полети в Космоса. Той успява да убеди партийните босове да заделят част от огромните си ресурси за реализиране на детската му мечта. Още повече че с времето работата над космическите програми трябва да доведе до излизане на германската военна машина на нова орбита.

Още в годините на Втората световна война се разработват огромни космически огледала. С тях може да се фокусира слънчевата светлина и да се изпепеляват цели градове. Няма да бъде излишна и система за наблюдение на случващото се в обширния райх.

Моментално се появява план за пилотирани полети до други планети. Изразът „Хилядолетният райх” придобива нов смисъл.

Освен това няма необходимост от съревнование с други политически системи. Затова учените вършат работата си методично, създавайки сигурна, добре подготвена инфраструктура на космически транспорт.
Първата работа е да се разработят тежки ракети. Успоредно, между другото, със сравнително малко сили, са създадени малки суборбитални апарати за бързо прехвърляне на силите на вермахта във всяка точка от Земята.

За строителството на орбитална космическа станция са необходими няколко излизания в Космоса. Въртящият се тор с диаметър 50 м създава изкуствена гравитация и може да вмести 80 космонавти – всичко в съгласие с плановете на Фон Браун.

Гениалният инженер блестящо реализира и следващия етап от своята програма – строителството на тази космическа станция на гигантски междупланетни кораби, чиято конструкция не изисква да се отчита необходимостта от старт от Земята. Единственото, което Фон Браун не предвижда, е използването на атомната енергия, която много опростява задачата.

В първия полет до Луната се отправят 50 души, които прекарват там месец и половина. Те живеят в пететажна сфера над резервоари за гориво.

Пилотираният кораб е съпътстван от също толкова огромна станция с дистанционно управление, която се спуска на Северния полюс на Луната и пуска няколко лунохода, способни да изминат 400 км на автономен режим, а самата тя се превръща в научна база подобно на антарктическите.

През XVI век Ернан Кортес се е отправил към завоюването на Новия свят с 11 кораба. Точно така, по замисъла на Фон Браун, към Марс излитат 11 апарата и 70 космонавти. За мащаба на тази операция може да се съди по това, че за строителството на корабите на ниска земна орбита са необходими около триста старта на товарни ракети. Те вземат със себе си огромно количество запаси в случай на непредвидени ситуации. За разлика от експедицията на Кортес това тригодишно пътешествие не е еднопосочно.

Всичко това е осъществено благодарение на инженерната мощ на велика Германия и политическата стабилност на диктаторския режим. Хората кацат на Марс още през ХХ век, а през следващия започват да колонизират други планети.

Ако все още недоумявате, скъпи читатели, то да поясним: това е фантастика, основана на плановете на Фон Браун, който през 1940 г. се преселва в САЩ, където допринася за развитието на американското ракетостроене и наистина създава най-тежката ракета, наречена Saturn V.

Тя и до днес е най-мощната и най-голямата в историята на човечеството. След това идват станцията Skylab и фаталният подпис от перото на президента Никсън…

Едва сега, години по-късно, НАСА отново се връща към идеята за ракети с огромна товароподемност. И едва ли ще я ползват само за посещение на Луната…

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви