Изпратих й писмо с предложение за приятелство. Предложих да продължим да контактуваме така – с писма… Романтика… И всичко останало… Тя дълго мълча и накрая отговори:
– Димчо, ти в затвора ли си?

 
Дъщерята се прибира у дома чак на сутринта. Родителите й я посрещат с въпрос:
– Къде беше цяла нощ?
– Прекарах нощта с национален герой!
– Какъв национален герой?
– С незнаен войн.

 
Две си говорят:
– Снощи ми звъни един съсед, печката му се развалила, не можел да си наготви. Помоли, ако може да го нахраня.
– И ти?
– Какво аз? Имах пилешки пържоли, направих салата, сложих да се пекат картофки с коричката…
– А той поне благодари ли ти?
– Как да ти кажа… Аз такова голямо „Благодаря“ през живота си не съм виждала…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви