Битката за златните шпори

В самото начало на XIV век северната френска провинция Фландрия започва да процъфтява, благодарение на текстилното производство. Суровината за тъканите обаче – вълната, е внасяна от Англия. Оживената търговия между Фландрия и Острова не е по вкуса на френския крал Филип IV Хубави. Желаейки да постави пред англичаните известни препятствия, Филип IV повишава драстично данъците върху вноса на вълна. И въобще не му идва на ум, че това ще му доведе голяма беда. Народът я нарича Битката за златните шпори.

Естествено, повишените данъци стават повод за недоволството на фламандските занаятчии и търговци. Графът на Фландрия Ги дьо Дампиер се опълчва срещу краля, пред когото е положил васална клетва и застава на страната на местните. Следва ареста му и хвърлянето му в тъмница в Париж. Този акт става повод фламандците да се организират и да се вдигнат на бунт. Завладяват две важни крепости – Касел и Куртре.

В началото на месец юли 1302 година фламандското опълчение, водено от Ги дьо Намюр влиза в град Куртре. Намиращият се в града френски гарнизон се оттегля и се укрепва зад стените на замъка. В същото време Филип IV изпраща срещу бунтовниците армия начело с граф Робер II д`Артоа. Това кара братята Гийом дьо Жюлие и Жан дьо Намюр да се присъединят към силите на Ги дьо Намюр в обсадата на барикадиралите се френски войски в замъка на Куртре.

На 8 юли 1302 година двете армии се озовават лице в лице. Всъщност, фламандските дружини, които наброяват около 20 000 пехотинци е трудно да се нарекат същинска армия, защото са съставени изключително от опълчение, набрано сред цивилното население на Фландрия. Истинските воини в редиците им са командващите ги десетина рицари. Фламандците се разполагат на невисоко плато, което от едната страна е ограничено от река Ли, а от другата – от блатисти местности. Стените на замъка Куртре остават в тила им.

Срещу тях се изправят френските конни рицари и италиански наемници, за които се носи славата на отлични стрелци с лъкове и арбалети. Кралят е пратил мастити, калени в битките воини, които са уверени, че лесно ще надвият противниковите необучени войски. Граф Робер д`Артоа е толкова сигурен в успеха си, че пренебрегва съвета на военачалниците си да заобиколи и обгради фламандците.

Рано сутринта на 11 юли 1302 година 7500-те конника и около 5000-те италиански наемници се впускат в атака. В началото на сражението италианците постигат известен успех. Водени от нетърпението си да приключат бързо боя, френските рицари се втурват прекалено рано в атака. Тежките им брони ги правят тромави и трудно подвижни, особено когато се озовават в лабиринта от заблатени територии във фланга на фламандските отряди.

Без никаква жалост фламандците се нахвърлят и избиват до крак затъналите в блатата французи. Сред загиналите е и граф Робер д`Артоа, но ударът е още по-жесток, защото в кървавата сеч падат и много знатни рицари. След края на сражението фламандците свалят от труповете на загиналите рицари 700 чифта златни шпори. Военните трофеи са отнесени и изложени за назидание на бъдещите поколения в катедралата “Нотр-дам” в Куртре. А кръвопролитното сражение остава за историята като “Битката за златните шпори ”.

Сражението се оказва ключово за историята на Фландрия – с него се поставя началото на борбата за нейната независимост. Граф Ги дьо Дампиер е освободен и организира освободителното движение. Символичното значение на победата на фламандското опълчение над професионалните военни на Франция е оценено подобаващо и 11 юли е избран за празник на фламандската общност в Брюксел.

Загубата за Филип IV е още по-тежка. Освен престижът му на бойното поле загиват голяма част от знатните рицари на Франция. След поражението Филип IV Хубави (същият, който само 10 години по-късно ще се разправи брутално с могъщия орден на тамплиерите) е принуден още веднъж да повиши данъците в държавата, за да успее да възстанови загубите в армията си. В бъдещите си действия срещу фламандците френският крал подхожда вече с много повече внимание. Кралят взема реванш две години след “Битката за златните шпори. При Монз`ан-Певел победата вече е негова, но въпреки триумфа на бойното поле, Филип IV избира да подпише с Фландрия мирно споразумение.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви