Кръст, анкх, тау, свастика - символи на слънцето

Според свидетелствата на Гарсиласо де ла Вега, когато испанците за първи път се появили в Куско, те видели кръст от червено-бял яспис у краля на инките. Той бил при тях от много стари времена – какви точно, и те сами не знаели.

Инките не се прекланяли пред този кръст, но се отнасяли с почитание към него, причината за което не можели да обяснят. Така те съхранявали кръста, докато Франсиско Писаро не завладял Куско. След това испанците построили християнски храм и увесили този кръст в него – на мястото, където след това го видял Гарсиласо де ла Вега.

Равностранен, гръцки или римски кръст
Равностранният кръст, който испанците видели в Куско, се нарича гръцки или римски кръст. Този знак (quadrata) се използвал от праисторически времена в най-различни значения – като символ на Слънцето, дъжда и елементите, от които е създаде светът: въздух, земя, огън, водя заедно със съставляващия символ на живота.

 

В ранното християнство гръцкият кръст е символизирал Христос, след това започнал да се почита като символ на милосърдието и търпението и в това си значение е достигнал до наши дни, означавайки на първо място медицината и всичко, което е свързано с помощта на човека.

Видоизменена форма на този кръст се явява днешният християнски кръст, като едната му страна е по-дълга от другите.
Освен гръцкия съществуват голямо количество различаващи се по форма кръстове.

Тау кръст
Тау е напомнящ буквата „Т“ кръст и се явява символ на живота. При кабалистите той е обозначавал небето, всеобхватната мъдрост и строеж на света, а при питагорейците – тетрактис, което по същност е било същото.

Този кръст е използван в мистериите за Митра (бог на Слънцето при древните зороастрийци).

Анкх
Анкх или Анх (Ankh, Crux Ansata) е същият тау (символ на живота), само че увенчан отгоре с кръг или овал (символ на вечността). Явява се символ на безсмъртието. Нарича се също тау кръст – Crux Ansata, както и Кръст на живота.

Според една от древнохристиянските легенди такава форма е имал ключът от вратата към рая, който бил даден на свети Петър. В Древен Египет анкх също е разбиран като ключ, който отваря вратата към божественото знание.

В по-късен период анкх е свързван с изображението на бог Сет, когото гърците отъждествявали с Тифон и го поставяли на синджир на врата на болните като амулет, възраждащ жизнената сила. Анкх се явява символ на небето и безсмъртието при скандинавците, подмладяването и освобождаването от физическите страдания при маите.

Неговата форма се тълкувала като изгряващото Слънце, единство на противоположностите или източник на неизчерпаема жизнена сила.

Свастика
Свастиката е кръст с пречупени краища, насочени или по посока на часовниковата стрелка. Това е „правилна“ свастика, обозначаваща въртенето на Земята около Слънцето. Ако свастиката е насочена срещу часовниковата стрелка, е „неправилна“ свастика.

„Правилната“ свастика се разглежда като символ на Слънцето и извор на живота, светлината, успеха, щастието и съзиданието. Тя се възприема като колело на живота отъждествява делението на годината на четири части – четири сезона. Понякога свастиката се отъждествява с още един знак – кръст в кръг, където кръстът се явява знак на денонощното движение на Слънцето.

В ранното християнство свастиката е била известна като гамирован кръст. Според френския изследовател Рене Генон до края на Средновековието свастиката е била една от емблемите на Христос. Тя може да се види на стари православни икони.

Освен кръста съществуват и други знаци, обозначаващи Слънцето или свързани със слънчевите (небесни) богове. Това е на първо място широко разпространената в древните религии на много народи птица (често орел или сокол, при ацтеките – колибри).

В Ригведа Слънцето нееднократно се сравнява с птица. Като птица то е представяно и при славяни, келти, скити, ацтеки. В Месопотамия орелът е бил символ на обедното слънце и т.н.

Разпространено е и мнението, че кръстът е произлязъл от схематичното изображение на птица.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви