Ритуали и магии - забравени в древността

Историята е оставила безброй исторически сведения за магически и религиозни ритуали. Някои от тях са модернизирани, а други са забравени и могат да бъдат намерени само в гниещите, стари книги. А някои са изчезнали напълно от аналите на историята.

Първоначалната цел на ритуалите е даден човек да получи нещо, което няма или да улесни живота си. Например индианските ритуали са били за предизвикване на дъжд и са практикувани най-често по време на суша. Маите и ацтеките практикували кървави ритуали, най-често с човешки жертвоприношения. Тяхната цел е била усмиряване на боговете, плодородие и просперитет.

Вуду свещениците извършвали церемонии по изпращане в отвъдното под патронажа на Барон Самеди. Това е специален дух от хаитянското вуду. Всичко, свързано със смъртта, принадлежало на Барон Самеди, който се явявал бог на смъртта и прераждането.

Японските ин-ян свещеници, наречени онмийоджи, практикували голям брой магически ритуали, базирани на Фън шуй техники, взети от Китай. Скандинавците предричали бъдещето чрез руни. А римляните принасяли в жертва животни и в зависимост от състоянието на органите, давали предсказания за бъдещето.

Така погледнато, можем да разделим магическите ритуали на няколко основни групи – предсказания, призоваване на духове и некромантия.

Тъй като магията предлага на човека неща, които той иначе не би трябвало да получи, не е изненадващо, че много древни текстове съдържат указания за връщане към живота на любим или любима. Съществували са изключително много ритуали, предназначени за възкресяване на мъртъвци. Но дори и в магията, възкресяването на мъртъвци е смятано за неестествено дело, което може да има сериозни последствия.

Съществува процес, при който вместо мъртвецът да бъде възкресен, на негово място се появява демон. Когато е направена магия за възкресяване, се отварят две дупки, през които две създания от духовния свят могат да дойдат в света на живите. Едно от тези същества е духът на мъртвеца, а другото е демон, създаден от самата магия. Когато се отвори само една дупка е възможно остатъци от демоничната енергия да се залепят за възкресявания човек. Когато стигне света на живите, тази енергия може да бъде концентрирана и от нея също да бъде създаден демон.

Демонът и възкресеният ще бъдат свързани завинаги, така че ако човекът умре отново, то и демонът няма да съществува повече в света на живите. Но и по принцип съществуването на демоните се е смятало за временно – ако не успее да се материализира или убие възкресения човек, връзката се прекъсва и демонът няма как да остане в нашия свят. Тъй като магиите за възкресяване се считат за нарушаване на естествения ред на нещата, последствието от този ритуал най-често е неизплатим дълг.

Духът е неразделно обвързан със сянката
В миналото се е смятало, че сянката на всеки човек представлява душата му или поне част от нея. В много езици думата сянка означава и дух. Затова са измислени много ритуали, които да въздействат на човека чрез неговата сянка.

Всичко, което се случва със сянката, влияе и на самия човек. Сянката е виждана като живата проява на даден човек и когато не била видима, се смятало, че душата се е прибрала в тялото и спи.

Преди се е вярвало също, че душата може да изоставя тялото за ограничени периоди, без това да причини смъртта на индивида, но това отделяне се е смятало за опасно. Ако някой се намеси с магия, е можел да вземе тази душа и ако не я върне, човекът щял да умре. Други магьосници избирали да манипулират сянката на даден човек, за да придобият контрол върху него. Те можели го накарат да прави нещо за тях и в същото време да си мисли, че идеята е негова.

На същия принцип, някои африкански племена са вярвали, че човек може да бъде убит чрез копие, хвърлено по сянката му, а на сънищата е гледано като на неясни спомени от нощните пътешествия на душата.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви