Не можем да не отчетем усилията, които се положиха за приемането на новата здравна карта.

Но дали наистина пациентите няма да бъдат връщани от болниците и че леглата в лечебните заведения дори били повече? Едва ли не ни начертаха светло бъдеще от юни заедно с всички реформи, които уж се правят. В същото време лекари и медицински сестри протестират, съсловни организации отправят критиките си за състоянието на сектора и всичко това под реалната угроза за нови фалити на болници и напредващи разследвания за корупция.

Проблемите в здравеопазването не са от вчера и те са били предизвикателство за всяко едно правителство. И каквито и мерки да се предприемат, проблемите винаги си остават на дневен ред. С оптимистични прогнози не може да се прикрие засилващия се бюрократизъм, отнемането на права на пациентите и закрепостяването им по местоживеене. Механичното ограничаване на разходите на Здравната каса може и да е добро за нея, но не и за пациентите и лекарите. Пазарният механизъм изисква друго – пациентът да отива там, където ще е доволен от лечението си. А дали здравната карта ще дава такава възможност? Едва ли.

Истината е, че усилията трябва да бъдат насочени в друга посока – решаването на болезнения въпрос със застрашените от фалит болници, чиито брой нараства. Трябва да се реши по какви пазарни механизми ще се развива здравеопазването. (А не едните да гледат и дори да се радват на това как другите се провалят). Само с обединени усилия може веднъж завинаги да се приключи с досегашното, миришещо на късен социализъм “подпомагане” на закъсали звена. В противен случай вместо да се изпишат вежди, ще се избодат очи, както е казал народа.
Иван Тропанкев, Монитор

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви