Събитията в Свещеното писание са мит

„Великите събития, описани в Свещеното писание, никога не са се случили“. Това пише Вана Ванучини в статия, отпечатана във в. La Repubblica. Изводът е направен след многогодишни разкопки.

Кой е разрушил стените на Йерихон? Днес мнозина в Израел биха казали, че това е дело на ръцете на археолозите. Най-малкото, че стените са били „разбити“. Данните, получени в резултат на многогодишна работа на израелски археолози на мястото на събитията, описани в Свещеното писание, се различават радикално от това, което разказва Библията.

Така например израелските свещеници не са разрушили стените на Йерихон със седемдневно ходене около стените и със звуците на своите тръби. Стени просто не е имало, пише авторът на статията.

Обитаваните области на Ханаан, Обетованата земя на израилтяните, не са били „големи“, както се казва в Библията. И не са били заобиколени от стени, издигнати до небесата.

„Затова героизмът на завоевателите, които са се сражавали с превъзхождащите техните сили ханаанци, не са нищо друго освен теологична конструкция, лишена от всякаква фактическа база. Това казва археологът Зеев Херцог, професор от факултета по археология към Телавивския университет.

По такъв начин, въз основа на всички получени от нас резултати, голяма част от учените в областта на археологията, библейските изследвания и историята на еврейския народ са съгласни, че събитията, описани в Библията, не са били исторически факти. Това са легенди като легендата за Ромул и Рем. Става дума за истинска научна революция.“

„Археологията е станала национално хоби през 50-те и 60-те години – продължава Херцог. – Новите нации търсят подкрепа в археологията, за да укрепят националното единство, да възстановят страната. И децата на имигрантите са се нуждаели от установяване на връзка със земята на предците. Това е станало колективно увлечение, точно затова и аз станах археолог.“

„Така ние копахме и копахме. Постепенно започнаха да се появяват първите противоречия. В крайна сметка всички тези разкопки доведоха до това, че стана ясно: израилтяните никога не са били в Египет. Те никога не са бродили из пустинята. Никога не са завземали земя, за да я предадат после на Дванайсетте израилски племена.

Нито едно от централните събития в историята на евреите не е потвърдено от това, което сме откривали – разказва ученият. – Изход например може да засяга само няколко семейства, чиято история след това е била разширена и „национализирана“ по теологични съображения.“

Тази гръмка революция трудно може да се поддържа в колективното съзнание, казва професорът. Най-сложният за осмисляне момент за тези, които винаги са вярвали в Свещеното писание, е бил исторически документ за това, че великото Царство на Давид и Соломон, станали, според Писанието, най-висша точка на политическата, военна и икономическа мощ на народа на Израел.

Царство, което според Книгата на царете се е простирало от бреговете на Ефрат до Газа, според Херцог е „историографска, несъответстваща с реалността постройка“.
„Величието на Царството на Давид и Соломон е епично, не историческо. Може би последно доказателство за това е фактът, че така и не разбрахме как се е наричало то – казва Херцог.

Йерусалим целият е прекопан. Разкопките дадоха впечатляващо количество материали, отнасящи се към периоди, предшестващи и последващи съществуването на обединеното Царство на Давид и Соломон.

Нищо не потвърждава факта за съществуване на царството, нито една глинена отломка. И това не означава, че археолозите не са търсили където трябва. Те са получили многобройни свидетелства за това, че във времената на Давид и Соломон Йерусалим е бил голямо селище, в което не е имало нито централен храм, нито царски дворец.

Давид и Соломон са били начело на племенни княжества, контролиращи неголеми райони. Давид – в Хеврон, Соломон – в Йерусалим.

Едновременно с това на хълмовете на Самария е възникнала отделна държава. Израел и Самария първоначално са били две отделни и враждуващи понякога царства.“

 

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви