Хигиената не спасила Рим от болестите

В наши дни започваме да учим децата си от малки, колко важна е хигиената. В древността римляните диктуват модата в нормите за обществена хигиена. И предприетите от тях действия в тази посока наистина са били революционна новост. Въпреки мерките на империята да подобри санитарните условия за живот в градска среда, древните римляни са били по-зле атакувани от паразити. Това – в сравнение с хората, живели през желязната епоха. Или пък в средновековна Европа, когато усилията за поддържане на санитарни условия всъщност са били нулеви. Това са заключенията от ново изследване.

Сред иновациите в хигиената, предложени от римляните, са тоалетните с течаща вода, обществените бани, градските канализационни системи, акведуктите и доставянето на питейна вода. Освен това – и уреждането със закон на мерките за изнасяне на боклуците от урбанизираните територии. Всичко това би следвало да доведе до значително намаляване на инфекциозните заболявания, причинявани от паразити, бихме сметнали днес. Но в публикация в списание Parasitology се казва, че разрастването на империята и пренасянето на римските нововъведения в санитарията на завладените земи, се наблюдава точно обратният ефект.

Разработката е на д-р Пиърс Митчъл от Университета в Кеймбридж. Той анализира данни от археологични находки от райони, попаднали в различен период от време под контрола на Римската империя. Анализите му сочат, че може да се говори за най-малко 12 ендопаразита . Тоест такива, които живеят в човек – които са тормозели жителите на империята. Сред тях попадат и глистите, и кръглите червеи, например. Освен това, поне пет ектопаразита, като въшките и бълхите, например, също са били нещо обичайно срещано.

Повечето от хелминитите – паразитните червеи, обитаващи човек или животно – разполагат с хитинова защита. Тя им позволява да остават непокътнати в продължение на години. Това прави възможно съвременните археолози да научат повече за здравето на древните римляни, изследвайки за паразити почвите на местата, ползвани някога като публични тоалетни. Там са се запазили следи от човешки фекалии (наричат се копролити), както и от данните от находките в древни погребения.

Д-р Митчъл разглежда данните от изследвания, проведени на 10 различни места по света. Установява, че следи от зараза с глисти са открити на 8 от местата. А на 6 от местата са установени инфекции, предизвиквани от кръгли червеи. И двата вида са фекални паразити, с които човек се заразява, ако храната му е замърсена от фекални отпадъци.

Ученият предполага, че високата степен на инфекции е предизвикана от това, че – спазвайки правилата – отпадъците се изнасяли от града. Но само след няколко месеца се използвали за наторяване на селскостопански площи. Вероятно по този начин огромният брой оцелели яйца на паразитите са били отново “връщани” в града. И са ставали причина за нови инфекции. Ако фекалните отпадъци са били преработвани дълго време в компост, развиващата се при процеса температура би убила яйцата на паразитите. Но древните римляни не са знаели това.

Заключението не е радостно. Санитарните мерки, предприети в името на хигиената и доброто здраве на гражданите, се оказват основни причинители на обратния ефект.

Съществуват и множество доказателства, че въшките, срамните въшки, бълхите и дървениците също са тормозели масово поданиците на империята. Специалисти са изследвали утаечни скални проби от град Йорк в Англия. Откриват, че по време на римската окупация на Острова, по-късно във времената на викингите и през средновековието, в почвите присъствието на ектопаразити е абсолютно еднакво.

Казано иначе, обичащите хигиената римляни са изпитвали същите неудобства от хапещите ги бълхи и въшки, както и „варварските“ викинги и абсолютно избягващите банята средновековни жители на Британия. Нещо повече, отрити са останки от римски гребени с оцелели по тях яйца на въшки, което още веднъж потвърждава тезата, че и “обичащите хигиената” римляни са били всекидневно тормозени от гадинките.

Начините за пренасяне на паразитите и заразяването с тях са много. Д-р Митчъл обаче предполага, че най-голяма “заслуга” за разпространяването им в древен Рим са изиграли обществените бани. Ученият изказва предположението, че водата в обществените къпални едва ли се е сменяла толкова често, колкото трябва, и така е играела ролята на разпространител на масови инфекции.

И накрая, д-р Митчъл отбелязва, че плоските, смучещи червеи, които са били разпространени през бронзовата и желязната епоха само в земите на днешна Германия и Франция, са се разнесли и са открити на шест други места. Разнасянето им е станало по време на Римската хегемония в Европа и по Средиземноморието. Виновник за пренасянето на тези паразити най-вероятно е популярният сред древните римляни сос гарум, който се приготвял от ферментирали парчета риба, без да преминават през термична обработка. Подлагането им на такава би убило яйцата на паразитите, но липсата ѝ и пристрастеността на римляните към гарума са направили така, че паразитите са се разпространили и на територии, за които наличието им е нехарактерно.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви