Космодрумите на древността

Според привържениците на палеовизита в древни времена нашата планета активно е посещавана от пришълци. Те научили земляните да обработват земята и на редица занаяти, дали им знания по медицина и строеж на Слънчевата система. Напускайки Земята, извънземните оставали след себе си не само полезни знания и редица древни митове и предания, но и съвсем реални следи, например космодрумите си…

Главното космическо летище на пришълците
С лека ръка писателят Ерих фон Деникен назовал като главен древен космодрум на извънземните на нашата планета прочутата пустиня Наска в Перу:
„Близо до съвременния град Наска на пустинната равнина някога се приземявали пришълци от други светове и изградили временен космодрум за своите кораби, състоящ се от две писти. Корабите патрулирали в околностите на Земята. Когато космонавтите изпълнели задачата си, се прибирали на своята планета.“

Според Деникен местните племена дълго чакали връщането на „боговете“, но те така и не се появили. Тогава решили да ги привлекат и започнали да строят нови писти в пустинята. Когато това не дало резултат, индианците изобразили на земната повърхност гигантски насекоми и животни.

Ето по този начин, както смята Деникен, Наска се е сдобила със своите знаменити геоглифи. Разбира се, подобни доводи не се възприемат сериозно нито от археолози, нито от историци, нито дори от много уфолози. Доводите са, че корабите на пришълците, на стадия на развитие на космическите полети, трябвало да притежават способности за вертикално кацане и излитане, затова не се нуждаели от писти.
Освен това в пясъка на пустинята след дъжд не можело да се кацне. Впрочем защо да се изключва, че в пустинята Наска са се приземявали самолети на хиперборейци или атланти, а може би и на вимани.

Съществува и хипотеза на Джим Удман и Джулиън Нот, според която индианците от Наска може да се издигали във въздуха и че първи в света може да са направили примитивни балони от тънка плътна тъкан, пълнени с топъл въздух.

Прочутата изследователка Мария Райхе, посветила над 40 години от живота си на изучаването на Наска, смятала, че рисунките в пустинята се явяват гигантски древен календар.

В книгата си тя пише: „За древните народи положението на Слънцето и Луната е служило като календар, по който са определяли идването на пролетта и есента, сезонните колебания на водния режим, а следователно и сроковете за засяване и събиране на реколтата.“

Райхе успяла да установи астрономическото значение на много от линиите и изображенията на платото Наска.

Гигантският трилитон на Баалбек
В планините на Ливан, в басейна на Мъртво море, съществува изключително творение – Баалбекската тераса, изградена от исполински плочи с тегло над 1000 тона всяка. Една от тях все още лежи в древната каменоломна. Какви титани и с какви технически средства са могли да изкачат в планината такива каменни блокове? Дори сега, при цялата техническа мощ на съвременната цивилизация, това е невъзможно.

„За каква цел те са избирали толкова огромни и цели детайли, в сравнение с които блоковете на Хеопсовата пирамида или постаментът на Медния конник изглеждат камъчета?“ – така писателят фантаст А. Казанцев описал навремето поразилата въображението му Баалбекска тераса. Тя се намира в древния Храм на Юпитер, в непосредствена близост до ливанския град Баалбек.

Първото споменаване на Баалбек е открито в асирийски надпис, датиран от 804 г. пр.н.е. Градът е основан от финикийците, именно те се прекланяли пред бог Баал (Ваал) – повелител на слънцето и водата, а светилището на този бог било наречено Баалбек, което означава „градът на Баал“.

Храмът, прославил този град, на мястото на древното светилище е заложен още от Александър Македонски и е завършен от римляните, които го посветили на бог Юпитер. Той се намирал на платформа, която се издигала над всички останали. Именно в тази платформа, наречена Баалбекска тераса, се намират три огромни камъка, които в древността са наричани трилитон и са смятани за свещени.

В началото на 60-те години на ХХ век съветският математик М. М. Агрест предположил, че тази тераса в древни времена е сътворена от пришълци от Космоса. Според неговата хипотеза тя може да е била или един от древните космодруми, или своеобразно паметно съоръжение, оставено от извънземните за бъдещите поколения земляни.

Ярък привърженик на тази хипотеза станал и Ерих фон Деникен, който видял в трилитона на Баалбекската тераса оцелял фрагмент от писта на извънземни. Според изследователя трилитонът е много древен, а строителите на храма не са го местили, а само са го използвали при изграждането на платформата.

Трилитонът наистина е поразяващ. Дължината на гигантските монолитни блокове е 19,5 метра, ширината – 4,5 метра, дебелината – 3,75 метра. Теглото на всеки от блоковете е около 750 тона, макар че някои изследователи нерядко споменават и цифри от 2000 тона. Освен трилитона съществува и четвърти огромен блок, останал в каменоломната – неговите размери са 16 x 4 x 2 метра.

Огромните каменни блокове на Баалбек поставят пред учените доста загадки. Как тези монолити, без да бъдат чупени и увреждани, са били добивани в каменоломната, как са преместени на разстояние два километра и идеално напаснати един към друг? По какъв начин е постигана абсолютно гладката каменна повърхност на десетки квадратни метри, тъй като с ръчни инструменти е невъзможно да се направи това? Тези въпроси все още чакат отговор.

Трябва ли да се свързва появата на тези каменни блокове с пришълци? Такива монолити може да са изрязвани и от представители на цивилизацията на великаните, чието съществуване в далечното минало вече не се оспорва от много изследователи. Едва ли извънземните са се нуждаели от толкова мощна платформа за своите кораби, но такава хипотеза има право на съществуване.

Тайната на летището Юндум
На територията на неголямата африканска страна Гамбия се намира загадъчното летище Юндум. В какво се крие неговата загадка? Главната му и най-скъпа част – пистата – не е строена от никого, тъй като тя винаги си е била там. Пистата се състои от внимателно подбрани монолитни каменни плочи. Местните жители твърдят, че тези плочи се намирали на това място от векове.

При строителството на летището оставало само да се положи асфалт върху плочите, да се нанесе маркировка и се получила великолепна писта с дължина 3600 метра, способна да приема всякакви съвременни самолети независимо от тяхното тегло и габарити. Да отбележим, че в създаването на летище Юндум активно участие взела НАСА.

Американската космическа агенция го избрала като резервно летище за кацане на своите совалки. Любопитно е, че при внушителната дължина на пистата не всичките древни плочи са покрити с асфалт и част от тях може да се видят. Така излиза, че древната писта е била доста по-внушителна от съвременната. Но кой е кацал и излитал от нея? На този въпрос е сложно да се отговори – от наличните публикации става ясно, че изследвания на тази тема не са провеждани от никого. Според руския изследовател Александър Петухов древната писта е на 12 000 години. Дали това не е друг от космодрумите на древността?

Фашисти, извънземни или древни земляни?
Опитите да се обясни наличието на толкова внушителна писта в африканската пустиня са довели до хипотезата, че тя е изградена през 40-те години на ХХ век от нацистите, които по време на Втората световна война изнасяли уран от Черния континент.
Но изобщо не е ясно защо фашистите са строили писта с дължина, която значително превишава всички налични по това време.

За да направят такава писта, немците е трябвало да открият мащабно каменоделно производство, да използват мощни машини и кранове. Но местните дълголетници твърдят, че нищо подобно не е имало тук, а плочите са си били винаги на мястото – при дедите, прадедите, прапрадедите им и т.н.

По такъв начин наличието на тази писта може да се обясни само с предположението за древна земна цивилизация, която я е изградила, за да се свърже с извънземните. Що се отнася за последния вариант, той изглежда най-малко убедителен, тъй като техните кораби би трябвало да имат способност да кацат на всяко достатъчно равно място.

От многобройните публикации за летището Юндум може да се направи извод, че не са провеждани никакви изследвания на древните плочи и че те просто се използват и толкоз. Не е изключено служителите на НАСА при строителството на летището все пак да са провели изследвания, но да са засекретили резултатите.

От всички предполагаеми древни космодруми Юндум се явява най-перспективното място за изследвания. Възможно е тук да не са кацали космически кораби и това да е бил не космодрум, а летище, от което са излитали древни самолети, чийто облик е достигнал до нас с някои златни артефакти от Колумбия.

Откриването на древните карти на Антарктида без ледена покривка, загадъчната плоча, открита в Башкортостан от проф. Александър Чувиров, наречена „Картата на Създателя“ (карта-макет на част от земната повърхност), говорят за това, че при тяхната изработка явно са използвани снимки от въздуха.

Съмнително е, че извънземните по някакъв начин са причастни към изготвянето на картите на внушителната по размер плоча от Башкортостан.
Нейни автори вероятно са били представители на древна земна цивилизация, унищожена в резултат на някой глобален катаклизъм или ядрена война – редица авторитетни изследователи смятат, че извънземните нямат никакво отношение към строителството на космодрумите от древността – те са изграждани от земляни.

Възможно е някога нашите много древни предци да са се издигали не само във въздуха, но и да са посещавали дори Луната и Марс. Сега такива предположения все още изглеждат фантастични, но в последно време се натрупват все повече факти в полза на такава хипотеза.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви