През последните години усилено се заговори за нуждата от повишаването на качеството на професионалното образование. В същото време друг важен въпрос, този за количеството, а именно кой какво и колко учи, сякаш остава встрани от общественото внимание.

Изследването на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че в някои райони професионалното образование е самоцелно и не отговаря на реалното производство и предлаганите услуги. В същото време има райони, в които образованието отговаря на търсенето на бизнеса. Анализ на това доколко професионалното образование отговаря на реалностите в местните икономики прави Институтът за пазарна икономика.

В обхвата на изследването попадат икономическите дейности, в които са заети основната част от заетите с придобита професионална квалификация – близо 60% от средните специалисти. Това са „Селско, горско и рибно стопанство”, „Преработваща промишленост”, „Строителство”, „Транспорт, складиране и пощи”, „Хотелиерство и ресторантьорство” и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”. В допълнение, от значение е и възможността за отнасянето на различните професии и специалности към тези икономически дейности

Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профилът на икономиката.

Като цяло относително добро съответствие се наблюдава в развитите икономически области в Южна България (около АМ „Тракия”) по оста София-Пловдив-Бургас, в крайморските области в Източна България.

Изключение правят сравнително слабо развитите икономически области Силистра и Разград, в които коефициентът на съответствие е най-висок. Причина за това е съответствието на професионалното образование и относително високия дял на селското стопанство в местната икономика. Разград и Силистра са областите с най-висок дял на приема за професионално образование (около 30%) и най-висок дял на наетите (около 10%) именно в сектора на земеделието. Причина за сравнително високия резултат на област Добрич също е високата степен на съответствие между учащите и наетите в селското стопанство.

Високият резултат на София (столица) е обусловен от високото съответствие между учащи и наети в ИКТ и в селското стопанство. Именно столицата е областта с най-високи дялове на учащите и наетите в ИКТ и съответно – най-ниски дялове в земеделието. Област Кюстендил пък е с най-малко ученици в ИКТ и съответно най-малко наети в сектора. Областите Перник и София (основно заради община Правец) са трети случай, при който учащите за работа в ИКТ сектора са значителен дял, но наетите – не. Вероятно след завършването си младежите търсят работа по квалификацията си в столицата поради близостта ѝ.

Съответствието между образованието и икономиката в областите Бургас и Варна е в секторите на транспорта и хотелиерството и ресторантьорството, където са голяма част от учащите и наетите и което е обяснимо с местоположението на областите. Русе също е областите с най-много ученици в транспорта и с най-много наети в сектора.

Областите Пловдив, Стара Загора и Пазарджик се характеризират с относително високи дялове на учащите и наетите в преработващата промишленост и това значително повишава коефициентите им на съответствие. В същото време областите Монтана, Благоевград и Ловеч са с ниски коефициенти на съответствие заради сравнително ниския дял на учениците, обучаващи се за работа в преработващата промишленост при значителен дял на наетите в сектора.

В областите Кърджали и Стара Загора делът на обучаващите се в строителството е сравнително висок, въпреки че делът на наетите с професионална квалификация в сектора е нисък. В област Хасково, обратно, учащите са малко, а наетите – значителен дял. Подобно несъответствие се наблюдава и в областите Видин, Враца и Смолян, само че по отношение на сектора на хотелиерството и ресторантьорството – обучаващите се за работа в сектора са значителен дял (около 30%), а делът на наетите в сектора е нисък (около 4-5%).

Конкретните изражения на съответствието между професионалното образование и профила на месната икономика е видно най-пълно на общинско ниво. Така например в община Панагюрище се обучават ученици в сферата на лазерната и оптична техника заради местните производства по оптика, в крайморските и балнеологични курорти (например общините Несебър, Поморие, Павел баня, Сапарева баня) се обучават ученици в хотелиерството и ресторантьорството, а в община Гълъбово се обучават ученици по енергетика заради енергийния комплекс, състоящ се от “Брикел” ЕАД, „Контур глобал“ – ТЕЦ ”Марица изток 3”, “Енергоремонт – Гълъбово” АД и Американската компания ТЕЦ „АЕS– Гълъбово”.

Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училищна среда, което включва и така нужните меки умения, и по-конкретно обучение в работна среда. Така например силно специфичните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения, както и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост. От друга страна по-силното застъпване на дуалното обучение също ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения (съответно по-ниската необходимост от обучение) и възможността за оставане на работа на мястото на обучението. В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво, сочи още анализът на ИПИ.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви