Дали интелектът ни има

Това, веднага ще кажем, е хипотеза. При това, не е съвсем „млада”. Преди около три години бяха публикувани материали, свързани със среща на Американския геофизичен съюз. В тях се развиваше тезата, че интелектът ни, макар и плод на еволюцията /спокойно, Дарвин!/, има като източник на произхода си… вулканичната дейност! Тук ви предлагаме един от материалите.

Човечеството може да се е научило да пали огън и да започне своето интелектуално развитие преди около 2-3 милиона години благодарение на това, че всички претенденти за ролята на „прародител“ на рода Homo са живели в околностите на вулкани или рифтови разломи.

Това е мнението на учен, изказал своето предположение на годишната среща на Американския геофизичен съюз през 2015 г. в Сан Франциско.

„Прекарах на Хаваите три или четири снежни нощи край кратера на вулкан. Спях без да се крия в палатка и готвех направо на улицата. Това ме накара да се замисля. Ами, ако преди 2 милиона години изправеният човек (Homo erectus) е открил подобно местенце? Където е било винаги топло и където можел да си пече или вари храна на огън?“ Въпросът задава Майкъл Медлер от университета на Западен Вашингтон в Белингам (САЩ).

Ръководен от тази идея, Медлер проверил дали нещо подобно може да се е случило наистина. И анализирал в какви условия са живели представителите на рода Homo и късните австралопитеци в Източна и Южна Африка.

Както се оказало, почти всички известни ни древни хоминиди, претендиращи днес за ролята на предци на човечеството, са живели – ако се съди по местонахождението на техните останки – близо до активни вулкани или горещи рифтови разломи, съществували в Източна Африка преди около 2-3 милиона години.

Както смята Медлер, подобна теория позволява да се разреши една от главните загадки в антропологията. И да отговори: защо човекът е започнал да яде печена и варена храна, необходима за развитие на мозъка, ако интелектуалните особености на първите австралопитеци и Homo не са били достатъчни, за да се научат да поддържат огъня на постоянна основа.

Нашите предци са живеели край кратерите на вулкани и разломи в Източна Африка в продължение на няколкостотин или милиони години. Това им е позволило бавно да се научат да се ползват топлината на лавата и да я използват за приготвяне на храна и придобиване на голям мозък. Което им е позволил да се „откъснат“ от вулканичната „люлка“ и да се научат самостоятелно да палят огън и да готвят на него.

В полза на идеите на Медлер говорят няколко съвременни и изкопаеми фактора. Първо, днес на Земята съществува редица животни, включително японските макаци, които са се научили да използват „даровете“ на подземния свят. Така оцеляват в условия, в които обикновено биха загинали от недостиг на храна и топлина.

Второ, „вулканичният“ произход на човечеството може да обясни защо ние нямаме козина. Постоянно високите температури на въздуха, поддържани от вулканите и геотермалните източници, трябва да са позволили на нашите предци да „съблекат“ козината. На свой ред отказът от козина е позволил на древните хоминиди по-бързо и по-дълго да тичат. А това им е позволило да преминат към лов на по-големи животни.

Както признава Медлер, засега тази хипотеза почти няма еднозначни доказателства. Той предлага тя да се провери, като се датират точно останките на първите представители Homo, открити неотдавна. И като се изчисли времето, когато в нашата ДНК са се появили гените на „сварената храна“ и са изчезнали гените на козината.

Ако тези дати съвпаднат с времето, когато в Източна Африка са започнали да изригват вулканите, тогава можем по-убедено да говорим, че вулканите са били един от главните „локомотиви“ в еволюцията на човешкия разум, заключава ученият.

Поне на нас до момента не ни е известно доказателство, приведено към тезата от нейния автор. Но не ни е известно и обратното – доказателство, че това категорично не е така. Така че ни остава да чакаме и, както обичат да казват журналистите: да следим темата.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви

four × 5 =