Десетки хора се събраха днес в зала „България“, а след това и в църквата „Свети Седмочисленици“, за да изпратят големия композитор Тончо Русев, разказва Дарик.

Създател на едни от най-мелодичните български песни, той остава в сърцата не само на известните изпълнители, които са работили с него, но и на младото поколение. Роден в Бургас, учил в Музикалната академия в класа на професор Карпаров, оркестрант на Бургаския симфоничен оркестър и на Софийската опера, автор на хиляди обичани песни.

Тончо Русев събра и в последния си път едни от най-популярните български певци, както и своите близки. Сред тях бяха Данчо Караджов от „Сигнал“, Драго от „Фамилия Тоника“, Веселин Маринов, Орлин Горанов, Росица Ганева, Искра Радева, Михаил Белчев и съпругата му Кристина, Панайот Панайотов и още много други.

„Тончо Русев беше голям приятел на „Сигнал“ и има нещо много символично. Точно преди 40 години в зала „България“ представихме песента „Може би“ и след 40 години го изпращаме към вечния му дом. С него си отиде една епоха на прекрасната българска музика и за съжаление никой повече няма да повтори това, което той правеше през живота си“, казва Данчо Караджов от „Сигнал“ пред Дарик.

Изпълнителят Панайот Панайотов определи пред БГНЕС днешния ден като изключително тъжен за българската поп музика. „С него си отиде една епоха, отива си вече епохата на мелодичния шлагер. Днес ще се помоля господ Бог, неговия създател, нашия създател да му изпрати светлина, за да намери пътя към дома, за да не се лута. И друго, какво да кажа. Една светла душа, която пренасити българския ефир с мелодична песен. Аз не знам вие давате ли си сметка какво означава това, но тъй като аз съм вътре в кухнята на поп музиката от много отдавна ви казвам, че днес казваме сбогом на българската шлагерна песен и казваме добре дошла на другия жанр“, коментира певецът.

Недялко Йорданов сподели, че целият му живот е свързан с Тончо Русев, а последната му песен е по негови стихове. „Само преди няколко месеца той написа последната си песен по едно мое стихотворение „Молитва“ и така се шегувахме. Казваше: „Недялко, Недялко, навремето написахме „Остаряваме бавно“, а сега трябва да напишем „Отиваме си бързо“. Ето такъв човек беше. Добър, незлоблив, да не говорим за таланта му, няма друг такъв. Много ми е мъчно и усещам, че едва сега в тоз момент усещам каква загуба е това. Винаги така става в живота – трябва да си отидеш, за да усетят“.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви