България не успява да достигне достатъчно бързо средното ниво на икономическо развитие в ЕС. Макроданните на страната са добри, но очакванията на Европейската комисия са за по-висок икономически растеж и по-бързо сближаване, ако не със Западна Европа, то поне със сравнимите ни страни. Това стана ясно от думите на Ищван Секели, директор в Генералната дирекция „Икономически и финансови въпроси“ на ЕК.

Той участваше в представянето на доклада за макроикономическите дисбаланси в България в рамките на Европейския семестър 2018. Самият документ беше публикуван в началото на март, като България беше извадена от групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси. Основните причини са подобряването на ситуацията във финансовия сектор и на пазара на труда.

Ключът към успеха – инвестиции и институции

Според Секели резултатът от ниският стандарт на живот в България е видим – голяма част от младите и образовани хора избират да емигрират, защото искат живота, който имат връстниците им в Мюнхен, Варшава или Стокхолм. „Това източва вашите таланти, пенсионна и здравна система“, коментира Секели. „Изключително важно е за младите хора да виждат, че България се доближава по-бързо до сравнимите й страни“, допълва още той.

От изказването му стана ясно, че на това ниво на развитие българската икономика има огромна нужда от инвестиции – корпоративни, на първо място, но и публични с фокус върху пътна и социална инфраструктура. „Получавате огромна подкрепа от Европа, но корпоративните инвестиции идват от вашите фирми. Те трябва да инвестират, защото от тях зависи бъдещият ви успех“, коментира Секели. Вложенията в икономиката са и единственият канал, по който могат да се внедрят нови технологии, да се повиши производителността и да се придвижи България нагоре по стълбата на качеството на продукцията.

Друг фактор, очаквано, са хората. Тук ключът е качеството на уменията. „Когато си купите ново оборудване, имате нужда от някой с умения да работи на него. Така че инвестициите в оборудване винаги трябва да вървят ръка за ръка с инвестициите в човешкия капитал“, счита Секели.

Според него българската макрополитика и ефикасността на пазара са по-добри от средноевропейските. Но минусът за България идва от качеството на институциите. Тук комисията има предвид както ролята на правителството, така и на частния сектор. Проучване сред бизнеса показват, че корупцията е основният проблем. Секели отбелязва, че почти 90% от анкетираните я смятат за много или сравнително разпространена. „Бизнес пространството има нужда от правила, които се спазват“, коментира представителят на ЕК. „Това е толкова задача на частния сектор, колкото и на правителството“, допълва той.

Финансовите проблеми

В доклада за напредъка на България положителна оценка получават внедряването на плановете за реформиране на банковия и небанковия сектор и на законовите промени, въвеждащи „донякъде“ по-затегнат риск мениджмънт на експозициите към свързани лица. Секели отбелязва, че българските банки са „много стабилни по принцип“, а „рентабилността пада малко, но числото би било мечта за много банкери в Европа“. Лошо впечатление обаче прави все още високото ниво на несъбираеми вземания – те се понижават, но не достатъчно бързо.

КАПИТАЛ

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви