Клеопатра

И днес младите жени си мечтаят за нейната „кариера“, но без трагичната й развръзка. А не рядко, когато стане дума за нея, може да чуете „Ето това е жена – красива, умна, решителна“. Обаче… този образ ни е насложен по-скоро от киноиндустрията и почти няма нищо общо с реалните исторически факти. Наистина, коя и най-вече каква е била Клеопатра?

В реалността нещата са далеч по-сложни и много по-трагични. Фактите са такива – Клеопатра VII Филопатор е омъжена последователно за двамата си по-млади братя. Ражда четири деца и е последната представителка на царската династия Птолемеи. Реално, всички „стълбове“, на които се крепи съвременната легенда за Клеопатра, са просто наслагвани с времето митове.

Първият мит. Клеопатра е египтянка
Не е. Клеопатра принадлежи към династията на Птолемеите, която едни наричат „гръцка“, други – „македонска“. Династията е основана от приближения до Александър Македонски пълководец Птолемей, син на Лаг. Александър назначава Птолемей за сатрап (управител) на страната.
Птолемей поставя началото на династията и в следващите няколко поколения се опитват на всяка цена да запазят „чистотата на кръвната линия“. Казано на по-прост език – женят се само в семейството, като брата взема за жена някоя от многобройните си сестри. Според една от теориите, майката на Клеопатра е наложница, но така или иначе по националност тя, като принадлежаща към рода на Птолемеите, е македонка, или още по-точно – гъркиня. Прави й чест, че за разлика от всички, управлявали преди нея Египет Птолемеи, тя единствена се заема и научава езика на покорения египетски народ.

Вторият мит: Всевластна царица
Клеопатра действително е царица на Египет. Обаче реалната пълна власт тя упражнява само на моменти. И е много трудно да се каже, че някога е управлявала независима държава.

Клеопатра никога не застава сама начело на Египет. След смъртта на баща си, тя наследява и дели властта със своят по-малък брат Птолемей XIII. Официално са женени, макар че „мъжът“ в семейството е само на 9 години, докато съпругата му – Клеопатра, е на 17 години. Криейки се зад „желанията на фараона“, царедворците, грижещи се за него, на практика я изгонват от столицата Александрия и управляват от името на невръстния фараон.

Завръщането й на трона става благодарение на любовника й – Гай Юлий Цезар. Цезар се появява много навреме за Клеопатра. Както е прието по онова време Цезар пристига в Египет с голяма свита „приятели“ – усмихнати, но добре въоръжени легиони. Братът и съпруг на прокудената царица са низверганти, а нея поставят на трона на земите край Нил, като не забравят да я омъжат за следващия й брат Птолемей XIV. Клеопатра става незаконна, но фактическа жена на могъщия Цезар и наистина управлява Египет, но само както е изгодно на Рим. Гай Юлий на практика прилага старата римска практика Divide Et Impera („разделяй и владей“), едновременно спрямо Клеопатра и Египет.

В Рим пристигането на египетската царица подразнило мнозина. Вероятно това събитие става и една от причините, ускорили убийството на великия Цезар. След смъртта му легионите в Египет започват да безчинстват и Рим изтегля войската си от там. Съжителството по-късно с Марк Антоний дава на Клеопатра значително по-голяма власт, но отново в рамките – изгодни за „пъпа на света“. ГражданскаТа война между Антоний и Октавиан довежда до пълното фиаско на Клеопатра VII и Египет изобщо.

Трети мит: Супер красавица
Най-вкоренилият се и същевременно най-спорният. Още Ренесанса, картините я представят със стандартите за красота, наложили се през съответната епоха. Днешното възприятие за образа на египетската гъркиня обаче, е наложено от киното. Ролята на Клеопатра е поверявана на такива красавици като Елизабет Тейлър и Вивиан Ли, за да се стигне до „тежката артилерия” – сексапилната Моника Белучи.

За съжаление, не можем с абсолютна точност да кажем как е изглеждала Клеопатра. Налага се да се водим само от това, което древните скулптори са запечатали в камъка и да се доверим на описанията оставени ни от историците. Бюстовете, които са признати като представящи Клеопатра, показват жена с голям, леко клюновиден нос, ниско чело и дебела долна устна. Би трябвало да се доверим на думите, с които я описват съвременниците й – те са я оценявали според тогавашните стандарти за „женска красота“.

За царицата като неземна красавица започват да пишат няколко века след смъртта й. Но описват и „небивалата й разюзданост“. Като цяло, историците поставят под съмнение тези оценки, макар че легендата се крепи именно на тях. За най-авторитетно се смята мнението на Плутарх, което той излага в труда си „Успоредни животописи“. Плутарх изобщо не е сметнал за необходимо да отделя специално място за биографията й. Сред достойнствата на Клеопатра той изтъква „неотразимата прелест в общуването“, убедителните й думи и невероятно красивият й глас. В същото време Плутарх споменава, че „красотата на тази жена не е онази, която поразява от пръв поглед“.

При това, Плутарх живее много близо до описвания период и се смята за историк, по-скоро симпатизиращ на Клеопатра. Изследователите са почти категорични, че главните достойнства на Клеопатра са умът и способността й да намира общ език с мъжете.

Четвърти мит: Чувствена и романтична
Ако вярвате на легендата, в покоите на Цезар Клеопатра се появява, увита в скъп килим. Развиват килима и тя се появява пред погледа на могъщия римлянин, който мигновено е поразен от неотразимата й красота. После, разказвачът трябва да спре, или да постави „червена точка и надпис 18+“…

Обаче пак се налага да възпрем въображението. Ще спестим на романтичните дами истината, че Клеопатра е отнесена при Цезар не в скъп килим, а в чувал за събиране на мръсно пране. Да се съсредоточим върху реакцията на Цезар. Когато се запознава с Клеопатра, римският диктатор е вече прехвърлил петдесетте. Отличен пълководец, много умен политик, хитър интригант и абсолютно решителен като управленец. Само че Цезар се слави с многобройните си връзки, при това собствените му легиони обичат да пеят песента, в която за него на шега се казва: „Крийте си жените! В града ви водим плешивия развратник“.

Разбира се, че прелестите на младата египетска царица спомагат, Цезар да подкрепи именно нея в борбата за египетския трон. Но така той си създава лично предан му марионетен управител. И му е било далеч по-удобно да съвместява „полезното с приятното“ с двадесетгодишната Клеопатра, отколкото с невръстния й брат. После Цезар ще нареди да бъде изготвена златна статуя на Клеопатра в реален размер, но в завещанието му не е включена нито тя, нито детето им – Цезарион.

Следващият си „римски любовник“ – Марк Антоний, Клеопатра покорява много по-силно. Но всичко това й коства сериозна подготовка. Няколко дни пирове, приеми, демонстрация на приказни богатства, солидни подаръци и… Антоний се оказва „лесна плячка“. Скоро тя разбира, че римлянинът не е глупав, но е по-скоро войник, отколкото политик, Клеопатра си избира правилното поведение. Приглася му във всички щуротии и ето я – боен другар, надарен с женски прелести, при това – много богата. И вече не е важно, че до скоро тя се е колебаела кого да избере между „големите батковци“.

Пети мит: Идеалната съпруга
Свързвайки се с Цезар, Клеопатра влиза във война със законния си съпруг-брат Птолемей. През време на войната Птолемей XIII се удавя. А новата царица се озовава „поканена“ в Рим, където се наслаждава на живота Цезар. Докато живее в разкоша на Великия град, успява да подразни противниците на своя любовник. Чашата прелива и групата заговорници се решават да убие великия Цезар. Клеопатра се връща в Египет, а малко след това удобно умира формалният й съпруг и брат Птолемей XIV. Смята се, че е отровен, а най-печеливша от смъртта, разбира се, е Клеопатра.

Угаждайки на любимия си Марк Антоний, царицата на Египет застава на негова страна във войната срещу Октавиан – бъдещият император Август. Междувременно, Клеопатра успява да настрои срещу себе си почти всички приближени на Антоний. В решителната морска битка край Акциум Клеопатра взема под свое командване 200 от най-големите кораби. Първо корабите й остават в резерв. А щом става ясно, че победата ще е за Октавиан, нейните кораби направо се оттеглят от мястото на битката. След нея се втурва и разгроменият Антоний – трагичният му край е въпрос на време.

И шести мит: Умира, защото не може да живее без любимия си
На Марк Антоний и Клеопатра остава само да чакат нахлуването в страната на Октавиан. Той пък се налага да „отскочи“ до Рим, за да потуши метеж. Но през лятото на 30 г. пр.н.е. легионите на Октавиан влизат в Александрия. В очакване на трагичния край, Антоний и Клеопатра се отдават на пируване и се заклеват, че ще умрат заедно.

Когато римските войски влизат в столицата, Марк Антоний се самоубива и изпълнява своята част от клетвата. Но Клеопатра се оставя да бъде пленена, и според повечето историци, се надява да приложи коронния си номер. Опитва да съблазни и Октавиан – наследникът на първия и враг на втория й любовник. Но тази „битка“ е загубена. От една страна Клеопатра вече е на 39 години, родила 4 деца. От друга – насреща си има не биткаджията Антоний, а хитрият, пресметлив и корав бъдещ император Октавиан.

Историята на Клеопатра приключва, когато й става пределно ясно защо Октавиан я оставя жива. Отредена й е роля, която е спохождала всички победени управници, дръзнали да се изправят срещу Рим. Октавиан я готви за „звезда” на триумфа си в Рим. А съдбата на всеки важен пленник е да загине, удушен веднага след шествието.

Царицата посяга на живота си с помощта на отрова. На 12 август 30 г. пр.н.е., успява някак си да заблуди охраната и с помощта на две от верните си прислужници или поглъща скрита в дрехата й отрова, или позволява да бъде ухапана от отровна змия.

С това завършва историята на Клеопатра – последният владетел – Птолемей. Птолемеите. С това се слага и краят на независим Египет. Победителите вече не искат да си играят игрички с любовници, изпълняващи ролята на контролирани царици.

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви