В Ялта светът беше поделен

До преди 70 години черноморското курортно градче Ялта сигурно е било известно само в СССР. Точно на това място обаче се решава съдбата на милиони хора във времената след Втората световна война. И това е мястото, където в онзи момент поделиха света.

На 4 февруари 1945 година започва едноседмична среща на тримата големи – Чърчил, Рузвелт и Сталин. Тримата се срещат за втори път.  Две години по-рано в Техеран са решавали необходимите действия, за да бъде постигната победа над Германия. Ден по-рано пътят от Ялта до близкото летище в град Саки е отцепен и никой не може да преминава.

Срещата на лидерите на Великобритания, САЩ и СССР започва трудно. Даже за мястото й се налага да се правят компромиси. Чърчил предлага да се срещнат някъде в северна Шотландия. Но Сталин казва, че не му харесва наоколо да се разхождат мъже в полички, а и мъглата е вредна. Чърчил и Рузвелт от своя страна разбират, че нямат много време. Руските войски са само на 50 километра от Берлин!

Сталин не посреща гостите си на летището. Пръв пристига самолетът на Рузвелт, който изчаква кацането на британския министър-председател. Чърчил се опитва да убеди американския президент да изберат тактика за печелене на време. Това ще даде възможност съюзническите войски да се придвижат по-навътре в територията на Германия.

Вече са ясни “параметрите на победата”. И британската политическа традиция да се налага ограничаване във влиянието на която и да е държава от континенталната част на Европа пряко се насочва към СССР. Комунистическият съюзник срещу Хитлерова Германия вече е основен обект за сдържане.

От своя страна американските военни препоръчват на президента Рузвелт да действа съвместно с Москва. При това действията трябва да са оперативни, защото немците работят с ускорени темпове по създаването на ядрено оръжие. Рузвелт не желае да спори открито с Чърчил и затова до самото начало на конференцията шансовете за успешното й приключване са “петдесет на петдесет”.

Сталин избира различна тактика. Понеже разполага с информация от агентурата си за настроенията на американците, предоставя на Рузвелт инициативата да води дискусиите. Трите делегации са отседнали в три различни имения – руснаците са в Юсуповския дворец, англичаните във Воронцовския дворец, а американците – в Ливадийския дворец. Преговорите се провеждат в двореца, където е настанена американската делегация. Чърчил е на 15 километра от там, а Сталин – на 7. Всеки ден на руският лидер му оставали малко минути насаме с Рузвелт, докато чакат Чърчил. По време на тия тайни преговори е договорено включването на СССР във войната против Япония. После споразумението им влиза в официалния документ, който Чърчил подписва, без да прочете.

Най-много думи по време на преговорите са изказани по Полския въпрос. Близо 1/4 от протоколите касаят разделянето на Полша, а докато тече дискусията по този въпрос Сталин не сяда нито веднъж – провежда преговорите на крак, както твърдят свидетели на разговорите. Рузвелт и Чърчил настояват за преместване на границата на Полша със СССР далеч на изток, отколкото е установената през 1920 година “линия Крезон”. В крайна сметка постигат само малки отстъпки за района на Белосток. Компромиси се изискват от всички страни, иначе едва ли щеше да се стигне до договореностите за Германия, за границите на Полша и Югославия, както и до създаването на ООН. Организацията на обединените нации, като нов вариант на Лигата на нациите, е онова, което Рузвелт предлага, за да може в бъдеще да бъде сдържан Съветския съюз.

В Ялта се поставя началото на един свят, в който през следващите 50 години на практика не избухват реални мащабни войни. Дори и ония конфликти, които възникват през този половин век, общността на нациите определя точно като “нарушаване на суверенитет”. Фактът, че са предотвратени каквито и да е мащабни военни действия, говори в подкрепа на правилността на договорените по време на конференцията в Ялта принципи.

Когато се качва по стълбата на самолета, за да отлети от Крим, Чърчил се спъва. Година по-късно той ще произнесе знаменитата си фултънска реч, с която започва “студената война”. През април 1945 година в Белия дом се настанява нов президент – Хари Труман. Малко по-късно започва и разработването на американските планове за евентуална ядрена война срещу СССР. А в самият Съветски съюз внимателно следят дали съюзниците спазват една от договореностите от Ялта – връщането у дома на съветските военнопленници.

Солженицин в “Архипелаг ГУЛаг” пише за два и половина милиона върнати от плен, а в последствие репресирани съветски граждани. На фона на геополитическите въпроси човешкият живот е разглеждан като несъразмерно малка величина.

А за цяло поколение източноевропейци Ялта се превърна в символ на това, как великите държави решават съдбата на малките без тяхно участие. В Ялта Чърчил, Рузвелт и Сталин определят границите, сферите на влияние и общия вид на следвоенната система на международните отношения, без да се консултират с представителите на страните, чиято идентичност е поставена под въпрос.

Между другото, много години след това в Малта беше направено същото…

Оставете отговор

Please enter your comment!
Моля въведете името ви